Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ни искреност — където има ласка,
ни вярност — дето има мъж наблизо!
И клетвата жените да привързва
към оня, на когото са я дали,
не повече, отколкото са те
привързани към свойта добродетел,
което значи — никак! Ах, безмерна
двуличница!
ФИЛАРИО
Недейте бърза, драги!
Поискайте си пръстена — той още
не му принадлежи! Таз гривна може
да е била загубена или
получена от някоя подкупна
придворна дама.
ПОСТУМ
Да! По този начин,
надявам се, той стигнал е до нея!
Върнете си ми пръстена! Аз искам
да ми разкажете за някой неин
телесен знак, по-сигурен от този
задигнат накит!
ЯКИМО
В Юпитер кълна се,
че имам го от нейната ръка!
ПОСТУМ
Не, чуйте го, Филарио — кълне се
във Юпитер! Изглежда, че не лъже!
Задръжте този пръстен! Той е ваш.
Уверен съм, че тя не е могла
да я загуби! Дамите й също
са честни и обвързани със клетва!
Да й откраднат гривната, и то
подкупени от този чужденец?
Не, той преспал е с нея! Туй е знакът
на нейната разпуснатост! Тъй скъпо
да заплати за титлата „мръсница“!
На, вземай си наградата! Вземи я
и всички адски демони със тебе
да я делят!
ФИЛАРИО
Недейте бърза, друже!
Тези улики са слаби за тоз, който
е убеден…
ПОСТУМ
Ни дума по това!
Покрил я е!
ЯКИМО
Ако ви трябва още
доказване, тя има под гръдта си —
добра за галене! — чудесна бенка,
със право възгордяла се от свойто
тъй прелестно местенце. Честна дума,
когато я целунах мигновено —
макар и утолен, — усетих глад,
и то за нещо повече. Вий — вярвам —
си спомняте туй мъничко петно?
ПОСТУМ
О, да, и то доказва едно друго,
така огромно, че изпълва ада
със себе си!
ЯКИМО
Да казвам ли нататък?
ПОСТУМ
Не се обременявайте със сметки —
дали веднъж или милиони пъти,
е все едно!
ЯКИМО
Кълна се!…
ПОСТУМ
Не, без клетви!
Ако под клетва кажеш ми, че с нея
не си преспивал, туй ще е лъжа
и аз ще те убия, отречеш ли,
че съм рогат от теб!
ЯКИМО
Не го отричам.
ПОСТУМ
О, тук да беше, че да я разкъсам
на четири! В Британия ще ида
и там ще го направя пред баща й!
Ще види тя!
Излиза.
ФИЛАРИО
Не се владее вече!
Спечелихте, но да вървим след него
и отклоним тоз гневен изблик, който
насочил е към себе си!
ЯКИМО
Със радост!
Излизат.
Пета сцена
Рим.
Влиза Постум.
ПОСТУМ
Как няма някой начин да се раждат
мъже без женска помощ! Незаконни
сме всичките! И тоз почитан мъж,
комуто „татко“ викал съм, е бил
кой знай къде, когато във дома му
са ме калъпили! Мошеник някой
ме е изсякъл, както се секат
фалшивите монети! А съм чувал,
че майка ми била Диана втора
за свойто време. Моята жена пък
е примерна за своето! Мъст! Мъст!
А тъй ме отклоняваше от мойте
законни брачни радости, тъй често
ме молеше за сдържаност (при туй
със розов свян, от който би възпламнал
и хладният Сатурн66!), че аз я смятах
безгрешна като сняг, незърнал слънце!
По дявола! И със кого? Със тоя
жълт Якимо! За някакъв си час!
Или по-бързо даже! Отведнъж!
66
Сатурн (мит.) — римски бог на земеделието. Планетата, носеща неговото име, имала мрачно, охлаждащо влияние върху човеците.