Гръмотевичния щит [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613072
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръмотевичния щит [bg]». Краткое содержание книги:
Епична възстановка на мита за Троя, обединяваща историята и легендите. Кон Игълдън
— След теб, велики — каза той.
— Мъдро е да си предпазлив — отвърна мъжът, обърна се на пети и влезе в сградата. Помещението, в което се озоваха, беше кръгло и без никаква украса. Нямаше стаи или мозайки, само няколко стола и малък четвъртит олтар от обикновен камък с канали за оттичане на кръвта в ъглите. Вътре горяха няколко лампи, но светлината не беше силна.
Пророка отиде до една проста черга пред олтара и седна на нея с кръстосани крака. Гершом се настани срещу него. Никой от двамата не проговори. След малко влезе Йешуа и сложи паница изсушени смокини и печени с мед ядки между двамата. Пророка взе една шепа и започна да яде. Гершом също бръкна в паницата, взе само една ядка и я изяде бързо.
— И така — заговори старецът. — Имаш умиращ приятел. Защо мислиш, че мога да му помогна?
— Един твой последовател ми каза, че си велик лечител.
— Говориш за Ктосис. Той прекара твърде дълго време в залите на твоя дядо. Умът му е пълен със суеверия. — Пророкът сви рамене. — Но е добър човек по свой си начин. Ти го спаси от Рамзес, ако правилно си спомням. Защо го направи?
— Трябва ли да има причини за всяко наше действие? — възрази Гершом. — Може би просто не съм искал да видя роб да губи живота си за толкова дребно провинение. А може би просто не съм харесвал Рамзес. Всъщност не зная. Винаги съм следвал капризите си.
— А царските стражи, които нападнаха една от жените ни? Ти ги уби. Пак заради каприз ли?
— Бях пиян. И не знаех, че е робиня.
— Иначе щеше да действаш различно?
— Може би.
Пророкът поклати глава.
— Не съм съгласен, Ахмоз.
— Сега се наричам Гершом.
Старецът се засмя.
— Колко подходящо. Избрал си дума, позната на пустинния народ, думата за странник. Мъж без дом, без място на този свят. Без племе и нация. Защо го направи?
— Не съм дошъл да отговарям на въпросите ти. Дойдох да моля за помощ.
— Да спася Хеликаон.
— Да. Дължа му живота си. Той ме извади от морето, където иначе щях да умра. Даде ми място сред последователите си.
— Не го ли намираш за странно, Гершом, че единствените две добри дела в живота ти са били в името на моя народ, а името, което си си избрал, също идва от нас?
— Още въпроси? Това ли е цената, която трябва да платя за помощта ти?
— Не. Цената, която ще поискам, ще е висока.
— Имам малко пари.
— Не ме вълнуват злато или дрънкулки.
— Какво тогава?
— Един ден ще те повикам и ти ще дойдеш при мен, където и да се намирам. После ще изпълняваш волята ми една година.
— Ще бъда твой роб?
Отговорът на Пророка беше тих и Гершом чу лека нотка на презрение в него:
— Твърде висока цена ли искам, принц Ахмоз?
Гершом преглътна. Гордостта му се надигна, подтиквайки го да изкрещи, че да, цената е твърде висока. Той беше принц на Египет и не робуваше никому. Но не проговори. Остана смълчан, като едва дишаше от напрежение.
— Съгласен съм — каза накрая.
— Добре. И не се бой. Няма да бъдеш ничий роб. А и времето да те извикам още не е дошло.
Пророкът изяде още няколко ядки. Гершом задиша по-леко. Поне нямаше да е роб.
— Наистина ли можеше да превърнеш онези хора отвън в прокажени? — попита той.
— Те вярват, че мога. Възможно е да са прави.
— Ктосис ми каза, че някога си излекувал хитски принц от проказа.
— Някои казват, че съм — отвърна Пророка. — Хитският принц сигурно е сред тях. Дойде при мен с бяла, люспеста кожа, а цялото му тяло бе покрито с гнойни циреи. Когато напусна, кожата му беше розова и небелязана.
— Значи наистина си го излекувал?
— Не. Наредих му да се къпе седем дни в река Йордан.
— Значи казваш, че твоят бог го е излекувал след седем дни?
— Моят бог е създал реката, така че предполагам може да се каже и така. — Пророка се наведе напред. — Има много кожни болести, Гершом, и много лекарства за тях. Лятно време Йордан вони. Водата и калта в нея миришат отвратително. Но там сред вонята има и нещо добро. Семейството ми отдавна знае, че много заболявания на кожата се лекуват, като търкаш тялото с кал от реката. Хитският принц нямаше проказа. Просто заболяване на кожата, което калта и водата измиха от него.
— Значи не е било чудо — каза Гершом, неспособен да скрие разочарованието в гласа си.
Старецът се усмихна студено.
— Открил съм, че чудесата обикновено са просто събития, случващи се тогава, когато са нужни. Човек, който умира от жажда в пустинята, вижда пчела, летяща край него. Решава, че Йехова я е пратил и я следва… за да стигне до блестящ басейн, пълен със студена чиста вода. Това чудо ли е?