Гръмотевичния щит [bg]

— Търся Пророка — каза той. Никой не му отговори. Той повтори думите си на езика на пустинята.

Сега му обърнаха внимание, но пак никой не му даде отговор.

— Имам приятел, който умира — продължи той. — Казаха ми, че Пророка е мъж с велика лечебна сила.

— В момента го няма — каза един млад човек с ястребово лице и сурово изражение. Тъмният му поглед беше студен и почти жесток. — А и да беше тук, защо му е да те вижда, принц Ахмоз?

Другите мъже станаха бързо и се разпръснаха в полукръг около него.

— Може би от любопитство — отвърна Гершом. — Кога ще се върне?

— Имах брат — каза първият мъж с треперещ глас. — Одраха го жив. И сестра, на която прерязаха гърлото, защото погледнала египетски принц в лицето. Отрязаха ръцете на баща ми, защото се е оплакал, че няма достатъчно слама да направи тухли.

— А аз имах куче, което падна в една дупка — отвърна Гершом. — Голям срам. Обичах го. Но не съм дошъл тук, за да слушам за мизерната история на живота ти или да скърбя с теб за лошия късмет на семейството ти. — Младежът се напрегна и ръката му се пресегна към дръжката на извития кинжал на колана му. — А ако извадиш оръжие — добави египтянинът, — някой друг от бедния ти род ще разказва ужасната история за това как е приключил живота ти, с твоите топки овързани около врата.

Кинжалът проблесна в дланта на пустинника. Другарите му също извадиха оръжия. Гершом отстъпи и собственият му нож се появи в ръката му. Умът му бе хладен. Когато го нападнеха, щеше първо да убие младежа, а после да се хвърли в средата на групата, режейки наляво и надясно. С малко късмет щеше да повали бързо поне трима от тях, а после да се затича към уличката.

И точно когато тялото на младия мъж се стегна за атака, из двора проехтя заповеден глас:

— Йешуа! Прибери оръжието! Всички отстъпете.

Гершом видя от малкия храм да излиза висок мъж. Светлината на лампите се отразяваше в гъстата му бяла брада.

— Но този човек е враг, велики — извика младежът. — Това е Ахмоз!

— Зная кой е, момче. Очаквах го. Влез, Ахмоз. Йешуа, донеси храна за госта ни.

Гершом прибра ножа си, но забеляза, че другите още държат оръжията в ръцете си.

— Да не би някой от вас да иска да бъде прокажен? — попита старецът със студен глас. Остриетата моментално изчезнаха, а мъжете се върнаха на каменните пейки. Гершом мина край тях. Когато приближи Пророка, видя, че въпреки бялата брада, мъжът не е чак толкова стар — може би в средата на четиридесетте. И той носеше дългата роба на пустинник. Ширината на раменете му показваше, че е човек с огромна сила. Беше висок колкото Гершом, а очите му под щръкналите сиви вежди бяха тъмни. В тях имаше блясък, който не подсказваше гостоприемство. В момента, в който погледите им се срещнаха, египтянинът разбра, че не е в безопасност, защото в тези черни очи имаше пламтяща омраза. Пророка му направи жест да влезе пред него. Гершом се усмихна.