На крачка от гроба [bg]

— Няколко пъти бях много близо до това, да разбера, но… ами, все се случваха разни неща.

— Какви?

— Ти например. Ако вече не го знаех със сигурност, можех да се закълна, че си от хората на Хенеси. Имаш лошия навик да убиваш вампири, преди да измъкна някаква информация от тях. Спомняш ли си Девън, онзи, когото промуши в нощта, когато се срещнахме? Преследвах го от шест месеца. Той беше счетоводител на Хенеси и знаеше всичко за него, ала ти прониза сърцето му със сребро, преди да е успял да се раздрънка. Помислих си, че Хенеси е узнал, че съм по петите му, и те е изпратил да му затвориш устата. След това, на следващата вечер, ти тръгна след мен. Защо си мислиш, че не спирах да те питам за кого работиш? А тази вечер…

— Не исках да я убивам! — викнах вбесено, но този път поради друга причина. Каква ли информация бе отнесла Стефани със себе си? Никога нямаше да узнаем.

Боунс се изправи, говорейки ми, докато се скриваше зад една от естествените пещерни стени:

— Повярвай ми, сладурче, знам това. Никога не би убила човек, освен ако не става въпрос за нещастен случай или ако не носи значка „Вампирски слуга“. Ти не си знаела, че Стефани има такива връзки, и от това, как изглеждаше апартаментът, ми стана ясно, че сте се боричкали за пистолета, когато той е гръмнал. А и предполагам, че Стефани доста силно го е стискала. От миризмата й узнах, че е пиела вампирска кръв. Тя дава доста физическа сила, която й е била нужна за работата.

Ето това обясняваше защо малкото й телце притежаваше мощта на ръгбист, играещ в защита. Явно я бях подценявала през цялото време.

— Защо по-рано не ми каза всичко това? Обучи ме да се бия и после ме отстрани от истинската битка.

Отговори ми, все още скрит зад стената:

— Не исках да се замесваш. Дявол го взел, бих предпочел въобще да не преследваш вампири, но понеже това е, което ти искаш да вършиш, те обучих, за да станеш по-добра. И без това нямаше да ме послушаш, ако ти бях казал да си стоиш у дома, нали? И все пак, Хенеси и хората му са от друг калибър. Твоето вземане-даване с тях трябваше да приключи със Серджо, ала тази вечер малката ти състудентка провали това. Трябва да се радваш, че я уби. Всички останали „Потенциални“ със сигурност биха те потупали по рамото, ако имаха представа какво им е готвела тя.

— Безопасността ми ли бе единствената причина да ме държиш настрана, или има още нещо, което не знам?

Чу се звук от наливане на вода.

— Не, има още една причина да те държа настрана. Не исках да ти давам още поводи да мразиш вампирите. И без това вече си предубедена. Ако нямат пулс, имаш склонност да ги съдиш по това, какви са, а не какво вършат.

Останах безмълвна за миг, защото нямаше какво да кажа.

— Трябва да знаеш нещо, Боунс. Излъгах те, когато сключихме сделката си. Исках да те убия при първа възможност.