Теракотеното куче [bg]

— Честно казано, историята ми се струва правдоподобна — каза Монталбано.

— Какво ти казах? — намеси се директорът с победоносно изражение.

— Вижте, комисарю, въпреки всичко фактът е странен, дори и да не се вземе предвид онова, което се случи по-късно. Най-напред е необичайно, защото, ако Лизета се е била влюбила в американския войник, е щяла да ми го каже по някакъв начин. Освен това в писмата, които тя ми изпращаше от Серадифалко — така се казваше селцето, където бяха намерили убежище — продължаваше да повтаря все едно и също: колко много страда, че е далеч от своята мистериозна и изпепеляваща любов. Младеж, чието име никога не пожела да ми каже.

— Сигурна ли си, че тази загадъчна любов наистина е съществувала? Не може ли да е било някаква девича фантазия?

— Лизета не беше от този тип момичета, които се отдават на фантазии.

— Знаете ли — каза Монталбано, — на седемнайсет години, а за съжаление, може би и след това не може да се закълнем в постоянство на чувствата.

— Приеми го и толкова — каза директорът.

Без да каже нито дума, госпожата извади от плика още една снимка. На нея се виждаше млада жена с булчинска рокля, която вървеше под ръка с красив младеж, облечен в американска военна униформа.

— Тази я получих от Ню Йорк, така поне показваше пощенското клеймо, в първите месеци на четирийсет и седма година.

— И, струва ми се, че с това всички съмнения изчезват — завърши директорът.

— Е, не, най-малкото е подозрително.

— В какъв смисъл, госпожо?

— Защото в пощенския плик беше само тази фотография, само тази снимка на Лизета с войника и нищо друго, нямаше нито бележка, нищо. И дори отзад на снимката няма драснат нито ред. Може да проверите. Тогава можете ли да ми обясните защо една истинска и много близка приятелка ще ми изпрати само снимка, без нито дума към нея?

— Разпознахте ли почерка на приятелката си върху пощенския плик?

— Адресът беше написан на машина.

— А, така ли? — попита Монталбано.

— Искам да ви кажа още едно последно нещо: Елиза Москато беше първа братовчедка на Лило Ридзитано. А той много я обичаше, като по-малка сестра.

Монталбано погледна директора.

— Обожаваше я — допълни той.