Невидимият пазител [bg]

— Но, шефке… Не мисля, че… — възропта Йонан.

— Това е къщата на сестра ми, Йонан. Обискирайте я, търсете всякакъв знак за връзка между Ан и Фреди и евентуално всякаква следа, която да доказва, че сестра ми е знаела за тези факти отпреди. Бъдете прецизни: писма, книги, есемеси, електронна поща, снимки, лични вещи, секс играчки… Изискайте от мобилния оператор разпечатка с обажданията, може дори да откриете фактура със сметката. Разпитайте приятелите им, някой все трябва да е знаел.

— Претърсих цялата поща на Ан и мога да ви уверя, че нямаше нищо за Фреди. В разпечатката й с обаждания и есемеси също няма информация, че някога го е търсила. Въпреки това приятелките й са сигурни, че е ходела с женен мъж. По собствените й думи, щяла да приключи тази връзка, защото мъжът започнал прекалено да хлътва. Мислите ли, че е приел толкова зле скъсването им, че чак да я убие?

— Не мисля, Йонан. Ами другите убийства? Ако сме сигурни в нещо, то е, че случаите са свързани. Убийството на Ан не е имитация, извършено е по идентичен модел. Затова, ако Фреди е убил Ан, трябва да е убил и другите момичета. Той може да е достатъчно глупав, за да има авантюра с десет пъти по-умно от него непълнолетно момиче, но няма профила на толкова методичен убиец — студенината, контролът, мизансценът никак не се връзват с характера на Фреди. Серийните убийци не изпитват угризения и не се самоубиват заради своите жертви. Претърсете къщата, после ще видим.

Вратата хлопна зад Йонан, а Амая отново влезе в хола. Джеймс и леля й я гледаха безмълвно.

— Амая… — започна Джеймс.

— Не казвайте нищо, моля ви, много ми е трудно. Умолявам ви. Направих каквото можах. Видяхте какво съм длъжна да правя всеки ден. Видяхте скапаната ми работа.

Грабна пухенката си и излезе от къщата. Тръгна право към Тринкете, направи няколко стъпки по моста, спря се, върна се обратно до улица „Браулио Ириарте“ и пое решително към Мендитури — към фабриката.