Дар за бурята [bg]

— Като приех, че е болна, че е загубила здравия си разум и не е знаела какво прави и че от всички, на които причини болка, тя се оказа най-потърпевша. Ако ме питаш дали винаги съм мислил така, не, разбира се, че не, но един ден реших да ѝ простя, да простя на майка си, да простя на по-малкия си брат и да простя на самия себе си. Би трябвало да опиташ.

Амая се усмихна тъжно.

— Да разчитам ли на заповедта за обиск?

— Няма да спреш, нали? Ако не ти дам разрешение за ексхумациите, ще продължиш с картотеката, а ако и там не откриеш нищо, ще тръгнеш в друга посока, но няма да спреш, ти си от полицаите, които определят като ловджийски хрътки.

Тя пое критиката, постави ръце от двете страни на волана и се изопна на седалката. В погледа ѝ се четеше решителност.

— Не, няма да спра. Разбирам твоите доводи, за да отказваш разрешение за ексхумациите засега, но аз ще ти донеса това, което искаш. Вероятно трудно ще убедя лекарката да признае, че може би е сбъркала при аутопсиите, защото това би означавало край на кариерата ѝ, а не е редно да искам от един специалист да се съгласи на това без доказателства. Доказателства, които се намират на два метра под земята. Но ако моите свидетели престанат да измират, току-виж съм успяла да ти осигуря показанията на някой от родителите. Няма начин при всички семейства и двамата съпрузи да са били еднакво обвързани. Ето, днес например говорих със съпругата на Еспарса. Вярно е, че тя не е видяла с очите си как мъжът ѝ убива момиченцето, но показанията ѝ ще са достатъчни за повдигане на обвинение. Ще взема тези показания, ще ти донеса това, което искаш, и тогава ще ти се наложи да ми дадеш тази заповед. — Той я гледаше много сериозно. Тогава Амая осъзна колко категоричен е бил тонът ѝ и се усмихна, за да смекчи казаното. — Пазете се, господин съдия, ще затворя вратата — пошегува се тя.

Маркина бутна вратата и отстъпи до тротоара. Когато Амая се включи в движението, той още стоеше там и я гледаше как се отдалечава.