Дар за бурята [bg]

Амая спря. Той направи още три крачки, преди да стори същото. Тогава тя го изпревари, застана пред него и го погледна в очите. Две блеснали от едва сдържаните сълзи очи, които той за пръв път отклони, давайки ѝ възможност този път тя да го огледа отблизо. Хареса ѝ да го види така. Хареса ѝ да съзре човека зад съвършената мъжественост на съдията. Изпитваше естествено отвращение пред неговото съвършенство и осъзна, че всъщност я е дразнел със своите хубост, елегантно облекло и изискани маниери. Тя умееше да цени тези качества у някой мъж или жена, когато вървяха поотделно, но безупречното слово и идеалната усмивка винаги събуждаха недоверието ѝ. Сега вече знаеше, че Маркина е сред хората, които, както и тя самата, бяха установили железен контрол върху настоящето си, за да държат на разстояние болката и позора, породени от това, че са били лишени от обичта на онзи, който е трябвало да ги обича, от закрилата на онзи, който е трябвало да ги закриля. Хареса ѝ да открие, че под съвършените пропорции на красивата външност се крият пневматичен чук и сила, с които Маркина бе изковал своя идеал за живот, живот, в който като че ли нищо не остава извън контрол. Откриването на кодекса от точни правила, които хора като съдията прилагат в живота, но най-вече спрямо самите себе си, предизвикваше у Амая огромно задоволство. Може и да не си напълно съгласен с тези правила, но когато трябва да воюваш заедно с някого рамо до рамо, е успокоително да знаеш, че той притежава кодекс на честта, на който не би изневерил.

Маркина я погледна в очите и махна извинително с ръка.

— Мога да си представя всякакъв вид реакция у човек, загубил детето си по този начин — продължи той. — Опиши ми най-абсурдното поведение на обезумели от мъка родители и ще ти повярвам. Няма да отворя ничий гроб, за да събудя подобна болка, освен ако не ми представиш свидетел, видял с очите си как родителите убиват собствената си рожба, или декларация от съдебния лекар, извършил аутопсията, с която той се отказва от предишния си доклад и представя нови доказателства. Няма да разреша ексхумацията на бебешки труп.

Тя кимна с разбиране. Едва успяваше да удържи любопитството си.

— Какво стана с майка ти?

Съдията отклони поглед към оранжевите светлини на уличните фенери, наредени като стражи на пост по булеварда.

— Почина две години по-късно в същата психиатрия. След месец си отиде и баща ми.

Без да сваля ръкавицата, Амая протегна ръка и докосна неговата. По-късно щеше да се пита защо го е направила. Да докоснеш някого, предполага отварянето на несъществуваща пътека, а по пътеките се върви в двете посоки. Усети през тънката кожа на ръкавицата топлината на ръката му, както и тръпката, която премина през тялото му почти като електрически ток. Той се върна от уличните лампи към очите ѝ, стисна силно ръката ѝ и я поднесе към устата си. Задържа я така за миг, докато докосваше с устни крайчетата на пръстите ѝ леко и бавно, а целувката премина през плата, кожата, костта и порази като електрически заряд нервната ѝ система. Когато я пусна, тя първа закрачи, объркана, смутена, решила да не го поглежда, усещайки все още парещата следа от неговите устни върху ръката си, сякаш я бе целунал дявол. Или ангел.