Дар за бурята [bg]

Заинтересувахме се, разбира се, и от броя на децата под две години, починали в съня си от синдрома на внезапна смърт при кърмачета. За жалост, този фатален край се среща далеч по-често, отколкото повечето хора си представят, но като изключихме момченцата, вниманието ни се съсредоточи върху случая с моята сестра и още три други деца. Не заради естеството на смъртта, която първоначално не породи големи съмнения, тъй като обстойният преглед е потвърдил, че причина за смъртта е същият синдром. Любопитното е, че поведението на родителите е било не по-малко подозрително от това на собствената ми майка, до такава степен, че социалните служби препоръчали наблюдение на семействата, които имали и други деца. При всички тях — при майка ми и при споменатите семейства — открихме като общ елемент връзката им с този чифлик, със сектата и с двама доста заможни адвокати от Памплона, които по случайност също са загубили момиченцето си.

— Е, Берасатеги поне не е имал деца — отбеляза съдията.

— Не е — съгласи се тя.

— Има ли нещо тревожно в докладите на социалните служби?

— Не — отвърна Амая с неохота.

— Успя ли да установиш пряка връзка между всички семейства?

— Мисля, че общото звено може да се окаже една пенсионирана акушерка, присъствала на всички раждания.

— Пенсионирана? Откога? Бебето на Еспарса се е родило в болница „Вирхен дел Камино“ преди два месеца. Там ли е работела тогава?

— Не, тя работи частно, името ѝ е Фина Идалго и е сестра и дългогодишна помощничка на доктор Идалго, селски лекар, бивш домашен лекар на моето семейство, както и на редица други фамилии в долината. Според традицията ние със сестрите ми сме родени вкъщи, като много деца в Бастан. Самата акушерка ми разказа, че след смъртта на брат си е работила в няколко болници, а сега продължава да упражнява професията си частно. Пенсионерка е, но контактът не е бил установен в болницата. Еспарса я завел вкъщи и се опитал да убеди съпругата си да роди у дома.