Дар за бурята [bg]

Съдията я погледна, впечатлен от силните ѝ аргументи, но не отстъпи. Амая отвори уста да възрази, но той я прекъсна.

— Засега нямаме нищо, на което да се опрем. Казваш, че социалните служби не са установили малтретиране, а заключението от аутопсиите на труповете е естествена смърт. Поведението на тази акушерка ми се струва подозрително, но все още не сте успели да установите пряка връзка между всички тези хора. Това, че някои се познават или че посещават една и съща адвокатска кантора, прилича малко на теорията, че всеки от нас е свързан с президента на Съединените щати чрез шестима или по-малко души. Трябва да ми донесеш нещо по-солидно, но отсега ти заявявам, че ексхумациите на бебета дълбоко ме отвращават и че ще се опитам с всички средства да ги избегна. — Маркина беше видимо разстроен, смесицата от гняв и тревога придаваше на обикновено спокойното му лице нови нюанси и знак за зрялост и ангажираност, които, без да намаляват чара му, го караха да изглежда по-строг и мъжествен. Той се изправи и взе палтото си. — По-добре да се разходим.

Амая го последва навън, изненадана и заинтригувана от поведението му.

Стори ѝ се, че температурата се е понижила с още няколко градуса, затова закопча палтото си догоре, вдигна яката, надяна ръкавиците, които носеше в джоба си, и ускори крачка, за да догони съдията.

— Синдромът на внезапна детска смърт е една от най-големите трагедии, които може да причини природата. Жените приспиват децата си и когато отидат да ги нагледат, ги заварват мъртви. Убеден съм, че ти като майка можеш да си представиш ужаса, който такъв абсурден и необясним факт може да предизвика в семейството. Страхът, че нещо са сбъркали, че може би имат някаква вина, потапя тези семейства в атмосфера на обвинения, страдания, чувство за виновност и параноя, които са същински ад. Неочакваното събитие поражда странни понякога реакции. Потърпевшите изпадат в нещо като период на преходна лудост, при който всяка реакция, дори най-абсурдната, изглежда в реда на нормалното.

Съдията изведнъж спря, сякаш замислен за безмерния ужас, скрит в думите му.

Не беше нужно да си поведенчески експерт, за да разбереш, че Маркина е емоционално свързан с темата. Той знаеше за какво говори, подробностите и нюансите в обясненията му, както и задълбоченото познание по въпроса за болката, която подобна загуба би могла да отприщи, ясно показваха, че я е преживявал.

Двамата повървяха известно време мълчаливо, пресякоха булеварда към Двореца на конгресите „Балуарте“ и там най-сетне закрачиха по-бавно по просторния площад пред сградата. Хиляди въпроси крещяха за отговор в главата на Амая, но от обучението си в областта на разпитите тя знаеше, че ако прояви достатъчно търпение и изчака, щеше да получи нужното обяснение, а продължеше ли да пита, щеше само да го накара да се затвори в черупката си. Маркина беше съдия, интелигентен, културен и образован мъж, който освен това заради поста си трябваше да излъчва увереност, благоразумие и коректност. Може би в момента вече се колебаеше между естествената в случая потребност да продължи с откровенията или да се оттегли в укрепената кула, която му предоставяше високият пост. Амая забеляза, че е забавил ход, сякаш целта не беше да върви напред, а просто да не тъпче на едно място, като с всяка крачка си осигурява идеално извинение, за да не я гледа в очите, докато говори, параван от достатъчна инертност, за да избяга от погледа ѝ.