Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 119
Перейти на страницу:

— Защо не го направи?

— В рамките на двайсет и четири часа се появи бащата на Вада. Долетя от Хелзинки и нае някакъв арогантен адвокат. Бащата настоя да я заведе вкъщи. Преживяването й дошло твърде много, каза той. Искаше да се погрижат за нея във Финландия. Опитахме се да забавим нещата, но нямахме основание да я задържим. И той я отведе у дома.

Нийл вдигна очи към него.

— Да ти кажа ли истината? Искаше ми се да я бях разпитал още веднъж.

— Мислиш ли, че е била замесена?

Той отново не отговори веднага. Нийл Хюбър се стараеше да отговаря внимателно на въпросите и това се хареса на Майрън.

— Проучихме я доста обстойно. Разровихме всичко, което беше правила през компютъра си. Не открихме нищо. Прегледахме съобщенията на телефона й. Нямаше нищо съмнително. Вада беше просто една тийнейджърка в чужда държава. Имаше една приятелка, друга студентка на разменни начала, и никой друг. Опитахме се да обмислим всякакви теории, за да разберем как би могла да е имала участие в отвличането. Сещаш се. Може би е предала децата на свой съучастник. После съучастникът я е завързал. Двамата са измислили цялата история с взлома в кухнята. Нещо от този сорт. Но нищо не излезе. Дори обмислихме възможността Вада да е някаква откачалка. Как изведнъж се е побъркала, убила ги е и е скрила труповете. Но и от това нищо не излезе.

Погледите им се срещнаха.

— Тогава какво мислиш, че се е случило, Нийл?

На бюрото му имаше писалка. Той я взе и започна да я върти между пръстите си.

— Ами точно това е причината скорошните събития да ме озадачават.

— Защо?

— Защото правят моята теория на пух и прах.

— Каква е твоята теория?

Той сви рамене.

— През цялото време мислех, че Патрик и Рийс са мъртви. Мислех, че каквото и да се е случило — отвличане, влизане с взлом, каквото и да е — двете момчета са били убити на място. Убийците са се престорили, че са похитители, и са изиграли цялата сценка с предаването на подкупа, за да ни отвлекат вниманието. Или може би са се надявали, че ще могат да изкарат лесно малко пари, но са осъзнали, че ще ги хванат. Не знам.

— Но защо някой би убил две момчета?

— Да, мотивът. Трудна работа. Но мисля, че отговорът се крие в местопрестъплението.

— По-точно?

— Домът на семейство Болдуин.

— Мислиш, че целта е бил Рийс.

— Трябва да е бил той. Това е бил неговият дом. Срещата на двете деца е била уговорена два дни по-рано, затова никой не е знаел, че Патрик Мур ще бъде там. И похитителите може би са знаели, че трябва да отвлекат едно шестгодишно момче. Но когато са нахлули в къщата, там е имало две деца. Но понеже не знаят за кое дете са дошли, или пък инструкциите им не са били особено ясни, са решили да отвлекат и двете. За всеки случай.

— И отново: мотивът?

— Нямам доказателства. Ей богу, нямам дори едно доказателство. Само собствените си размишления.

— Които са?

— Единственият родител, срещу когото имахме нещо уличаващо, беше Чик Болдуин. Този тип е измамник, ясно като бял ден — и точно по онова време, когато финансовата му измама лъсна, доста хора му имаха зъб. Някои от парите бяха дошли от съмнителни руснаци, ако се сещаш какво имам предвид. Освен това Чик се измъкна прекалено лесно. Без затвор, само с някаква глобичка. Имаше добри адвокати. Това ядоса много хора. Всичките му авоари бяха на името на децата му, затова никой не можеше да го пипне. Ти познаваш ли го изобщо този тип?

— Чик? Бегло.

— Той е лош човек, Майрън.

Почти същите думи, които беше употребил Уин.

— Както и да е — каза Нийл, — така си мислех тогава. Че са мъртви. Но сега Патрик е жив и…

Той не довърши мисълта си. Двамата мъже дълго стояха загледани един в друг.

Майрън каза:

— Защо ли ми се струва, че не ми казваш всичко, сенаторе?

— Защото е така.

— И защо?

— Защото не съм убеден, че онова, което не ти казвам, изобщо ти влиза в работата.

— Можеш да ми имаш доверие — каза Майрън.

— Ако не ти имах доверие, отдавна щях да съм те накарал да се изметеш от кабинета ми.

Майрън разпери ръце.

— Е?

— Ами, грозно е. Малко го заметохме под килима преди десет години, защото е грозно.

— Когато казваш заметохме под килима…

— Проучихме го обстойно. Нищо не излезе. Казаха ми да не продължавам. Направих го с известно нежелание. В крайна сметка все още не смятам, че има нещо общо със случилото се. Затова имам нужда от няколко секунди, за да обмисля последиците, ако ти го кажа.

— Ако ще ти е от полза — каза Майрън, — обещавам да бъда дискретен.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)