![Абсолютен контрол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/8/absolyuten-kontrol-bg-download.jpg)
Абсолютен контрол [bg]
- Автор: Райх Кристофер
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542817741
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:
- Ето я мама - каза Грейс.
Танк помаха срамежливо. Не искаше да изглежда заплашително, но с неговите габарити това беше доста трудно.
Една добре облечена и привлекателна жена излезе от колата и забърза по пътеката.
- С какво мога да ви помогна?
- Госпожа Грант? Казвам се Танк Потър. От „Стейтсмън“ съм.
- Това е вестник - добави Грейс.
Мери Грант се спря на около крачка от него, погледна зад рамото му, за да се увери, че дъщеря й е добре, и го изгледа явно недружелюбно.
- Защо днес във вестника нямаше нищо ново за Джо?
- Дойдох да говорим точно за това. Първо, моля ви да приемете съболезнованията ми.
- Благодаря - кимна Мери и го посочи с пръст. - Казахте Потър? Статията вчера не беше написана от вас.
- Бях ангажиран с друго събитие.
Мери мина покрай него и се обърна към дъщеря си.
- Грейс, влез вътре. Остави ни за минутка с г-н Потър.
- Казва се Танк - уведоми я Грейс и извъртя очи.
- Затвори вратата, миличко - подкани я Мери.
- Чай, Танк - каза Грейс и затвори вратата.
- И така - продължи Мери, - защо се забавихте толкова?
- Моля?
- Защо чак сега разбрахте, че от ФБР лъжат? Затова сте тук, права ли съм?
Танк кимна предпазливо. Негова работа, а не нейна, беше да допусне, че от ФБР лъжат. Той се зачуди какво беше убедило Мери, че е така.
- Има ли нещо, което искате да ми кажете?
- Не, има ли нещо, което вие искате да кажете на мен! - пристъпи напред Мери. - Добре ли сте, г-н Потър?
- Всичко е наред.
Танк се прокашля и се поизправи. Усещаше, че по челото му избива пот, устата му беше пресъхнала, а езикът му сякаш беше посипан с пясък.
- Можем ли да говорим вътре?
- След като видя прескартата ви.
Танк извади картата си от „Стейтсмън“. Мери Грант го хвана за китката и дръпна ръката му към себе си, за да разгледа документа по-добре.
- Хенри Тедеъс Потър.
- Харесвате ли американски футбол? - попита той, докато тя сравняваше лицето му с това на снимката. - Играех в Текса- ския университет.
- Учила съм в Джорджтаун. Там предпочитахме баскетбола. Влезте.
- Тя има посетител - каза Къртицата.
Джолана смъкна рязко краката си от плота с контролната конзола и се приведе напред, за да погледне по-добре монитора.
- Едричко момче, а?
- Какъв мислиш, че е? Роднина? Приятел?
- Приятел. Със сигурност не прилича на никой от тях. Видя ли регистрационния номер на колата му?
- Не ми трябва регистрационния номер. Имаме лицето му.
Къртицата копира последните шестдесет секунди от предадените от скритата камера изображения и ги пусна на съседен монитор. Двамата с Джолана изгледаха как джипът спира до бордюра и високият червендалест мъж излиза от колата. За секунда той погледна точно към камерата.
- Пипнах те.
Къртицата улови изображението на пауза и го качи в програмата „ПитПат“.
- Добре, бебче - каза той, - залавяй се за работа.
„ПитПат“ означаваше „Разпознаване на образци
„Питсбърг“ и беше софтуер за прецизно лицево разпознаване, разработен от университета „Карнеги Мелън“, за да помогне за залавянето на терористи след атаките от единадесети септември. УАН беше купила „ПитПат“ преди година и леко промени технологията за различни цели. Идеята беше програмата да се лицензира за търговци на всякакви стоки, които да я използват за разпознаване на клиентите си и на базата на миналите им покупки и на обществено достъпната информация - възраст, пол, пощенски код и кредитна история, да им изпращат новини за разпродажби и ваучери за намаление дори директно на смарт- фоните. Единствените терористи, от които се интересуваше, бяха тези с добър кредитен рейтинг и златна карта „Американ Експрес“.
- Изображението прието - произнесе досаден женски глас. - Въвеждането завършено.
Къртицата и Джолана изчакаха, докато „ПитПат“ претърси всички общодостъпни бази данни в интернет за снимки, които съвпадат с тази на посетителя в къщата на Грант. Програмата ровеше във Фейсбук, Инстаграм и в изображенията на Гугъл, проверяваше „Tumblr“, Ютюб, Match.com, Picasa и хиляди други подобни сайтове.
Софтуерът обаче работеше и с частни бази данни, сред които и НЦИП, Националния център за информация за престъпления, Инспекцията по автомобилния транспорт и съответните учреждения във всичките петдесет щата, Националната система за изчезнали и неидентифицирани хора и Интерпол.