Абсолютен контрол [bg]

Когато Джес влезе в класната стая, тя вече беше пълна. Смъкна раницата от рамото си и тръгна по пътеката към мястото си, като усещаше, че всички я гледат. Тя беше не само най-младият курсист, но и единственото момиче. Повечето от другите бяха сбирщина загубеняци и цупльовци, които искаха да попаднат в хайтек компаниите в Редмънд. Но не и Гарет. Тя го мерна с периферното си зрение. Беше почти готин, стига да си падаш по високи типове с права руса коса, влизаща в очите им, вечно усмихнати и говорещи с всички. Забеляза, че беше с тениска на британската рок група „Мъмфорд енд Санс“. Странна птица.

Асистентът Лайнъс влезе в стаята с чаша кафе в ръка. Строго погледнато, той беше д-р Янковски, но беше казал на всички да му викат на първо име. Беше нисък, с брада и въобще не беше готин, но всички млъкнаха в секундата, в която го видяха.

- Здравейте - поздрави той и метна чантата си на бюрото. - Преди да започнем, г-н Кларк иска да каже нещо. Давай, Гарет.

Джеси сведе поглед към чина си и едва виждаше с ъгълчето на окото си как той става прав.

- Хмм... да - смути се Гарет. - Джеси, знаем, че в момента ти е тежко. Всички искаме да кажем, че наистина съжаляваме за баща ти. Смятаме, че си наистина страхотна, най-малкото защото си тук. Ти си на колко, на четиринайсет? Това е направо невероятно. И си много смела, щом се връщаш в курса толкова бързо. Така че... хмм, както и да е. Идвай, ще ти бъде все по- добре.

Джеси се опита да благодари и да го поправи, че всъщност е на петнадесет години, но думите заседнаха в гърлото й. Не смееше да погледне другите. Не можеше, иначе щеше да се разплаче. Някои от курсистите изказаха и лични съболезнования. Тя кимна, но не отмести поглед от чина. Усещаше, че Гарет я гледа. Вероятно нейната тениска на „Лед Цепелин“ не му допадаше, точно както и тя не харесваше неговата на „Мъмфорд енд Санс“.

Лайнъс обяви, че темата днес е разбиване на криптиращи алгоритми. Той изнесе лекция от деветдесет минути и изписа всички дъски с кодове. В един без петнадесет остави маркера на бюрото.

- В оставащия четвърт час ще правим тест. Не, не точно тест, нека го наречем състезание. Да видим кой най-бързо ще успее да измисли елегантно хакване. Или може би трябва да кажа дали някой ще успее да го измисли въобще.

Лайнъс обясни правилата и написа условието на дъската.