Абсолютен контрол [bg]

- Гарет? - обърна се асистентът към него. - Имаш ли нещо за мен?

- Успях да кракна само пет или шест хеша.

- Има над десет сайта, които биха могли да ти покажат как да го направиш.

- Съжалявам, Лайнъс. Може би другия път ще се справя по-добре.

Преподавателят мина надолу по пътеката.

- Джеси? Написа ли нещо? Поне нещичко?

Тя трепна, като чу името си. Усети, че Лайнъс я гледа, и се размърда в стола си.

- Нищо? А някой друг?

Лайнъс отново се подсмихна, като изглеждаше изключително доволен от себе си.

- Добре тогава...

- Ами... - обади се Джеси.

- Госпожице Грант?

Джеси вдигна глава. Всички други курсисти бяха вперили погледи в нея.

- Чакаме ви.

Джеси погледна хората в очите, като прие предизвикателството от всеки, а нещо в нея набираше сила.

- Имате цялото ни внимание - каза Лайнъс.

- Лесно е.

Джеси излезе отпред, нахвърля отговора върху дъската и започна да обяснява решението си.

- Ето - каза тя, като приключи и седна. - Знамето е пленено.

Лайнъс огледа работата и се върна до чина й.

- Никога преди не сте виждали тази задача, нали? - прошепна той, като се беше привел толкова, че брадата му можеше да я одраска по бузата.

Джеси поклати глава.

- Заклеваш ли се?

- Заклевам се.

- Добре. Приключихме с това.

Джеси се почувства обезсърчена. Беше уверена, че отговорът й е верен.

Лайнъс бръкна в чантата си и извади бутилка „Хайнекен“. Дръпна халката на капачката със зъби и изгълта бирата. Оригна се, мина по пътеката и остави празната бутилка на чина на Джеси.

- Поздравления, госпожице Грант. Отговорът ви е точно в десетката.

Целият курс гръмна от овации. Гарет скандираше името й. Джеси гледаше право напред, гърдите й се издуваха от гордост, а бузите й внезапно пламнаха и станаха по-горещи от Слънцето.

Лайнъс се наведе и прошепна:

- Не съм казвал, че бутилката ще бъде пълна.