Абсолютен контрол [bg]

Публичният Вашингтон бичуваше разузнаването за твърде ревностната му природа и за намесата му в неприкосновеността на личния живот в името на борбата с международния тероризъм и наднационалната престъпност. Същевременно обвиняваше корпоративна Америка (Йън и другите като него, притежаващи най-големите технологични компании), че твърде бързо и твърде охотно приема изискванията на разузнавателната общност.

През цялото това време скритият Вашингтон измисляше още по-мащабни и сложни начини да продължи да събира всякакви разузнавателни данни, които биха помогнали за защитата на гражданите, и падаше на натъртените си и окървавени колене да моли частния сектор за сътрудничество.

- Ако ми позволите - започна Йън, - бих искал още веднъж да отклоня щедрото предложение на правителството да ни компенсира за всички предоставени услуги. Като глобален гражданин на тази страна УАН с удоволствие ще поеме всички правни и административни разходи на нашите адвокати и екипи по поддръжка, които се занимават с „Обелиск“.

Сега беше негов ред да потупа адвоката по ръката.

- Слава Богу, те не са толкова скъпи, колкото личният ми съветник, който седи днес до мен.

Сенатор Фиск се изсмя лаещо и тупна с длан по масата. Той и Йън бяха две добри стари момчета, които се разбираха просто прекрасно. Липсваше им само бутилка от специалното уиски на неговия щат, макар че Йън, разбира се, не пиеше.

- И така, „Обелиск“. Докъде сме стигнали? - запита сенатор Фиск.

„Обелиск“, доскоро известен като „Призма“, беше програма, която разрешаваше на правителството достъп до централните сървъри на УАН и на всеки от по-големите интернет доставчици. Правителството филтрираше целия интернет трафик - както вътрешния, така и международния, и търсеше ключови думи, които биха могли да подскажат за предстоящи терористични актове и да разкрият хора или организации, неприятелски настроени към каузата. Самата „кауза“ обединяваше всичко, имащо макар и далечно отношение към националната сигурност на Съединените американски щати.

Щом филтрите засечаха някоя от ключовите думи, правителството представяше на УАН заповед, с която изискаше копия на всички имейли и/или други комуникации, свързани със собственика на акаунта, което включваше скайп, интернет търсения, безжични комуникации и така нататък. Често дори само една червена лампичка водеше до лавина от лична информация.

- Докъдето и да сме, това ни води до „Ос“ - уточни Фиск.

В „Ос“ участваше софтуерният отдел на УАН. Инженерите на Йън оставяха задна вратичка в целия софтуер, предназначен за международни продажби и експорт - програми за текстообработка, електронни таблици, презентации и бази данни, като така всеки с „универсален ключ“ или парола имаше пълен и неограничен достъп до тях.