![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Той наистина беше щедър с парите си. Ако някога разбереше, че приятел или член от семейството е в нужда, дискретно пишеше чек или превеждаше пари по сметка, като отхвърляше благодарностите с махване на ръка и сменяше темата, видимо смутен от лекотата, с която можеше да реши нечия финансова криза.
На входната врата се звънна и тя стана да отвори.
— Госпожа Уайт? — Нисък, набит мъж с брада ѝ подаде гигантски букет цветя.
— Благодаря — каза Селест.
— Вие сте истинска късметлийка! — възкликна мъжът, сякаш никога досега не беше виждал толкова впечатляващ букет.
— Така е!
Тежкият сладък аромат погъделичка носа ѝ. Някога обичаше да получава цветя. Сега се чувстваше така, сякаш ѝ връчваха списък със задачи: Намери вазата. Подрежи стъблата. Аранжирай ги подобаващо.
Неблагодарна кучка.
Тя погледна картичката.
Обичам те. Съжалявам. Пери
Написана с почерка на цветаря. Винаги ѝ се струваше странно да види думите на Пери, изписани от чужда ръка. Дали цветарят се е запитал какво е направил Пери? Какво съпружеско провинение е извършил снощи? Прибрал се е късно?
Селест затвори вратата и се запъти към кухнята. Букетът трепереше, забеляза, тресеше се, сякаш зъзнеше. Тя обви здраво пръсти около стъблата. Можеше да го запокити в стената, но това нямаше да ѝ донесе никакво облекчение. Цветята просто щяха да паднат печално на пода. По килима щяха да се разпръснат мокри листа и цветчета. Щеше да се наложи да коленичи и бързо да ги събере, преди чистачите да са слезли долу.
За бога, Селест! Знаеш какво трябва да направиш.
Спомняше си годината, в която навърши двайсет и пет: годината, в която за пръв път се появи в съда, годината, в която купи първата си кола и направи първата си борсова инвестиция, годината, в която всяка събота играеше скуош. Имаше страхотни трицепси и гръмогласен смях.
Годината, в която се запозна с Пери.
Бракът и майчинството я превърнаха в мека като гъба, безлична версия на момичето, което беше.
Тя внимателно остави цветята върху масата в трапезарията и отново седна пред лаптопа си.
Отвори Гугъл и написа фразата „брачен консултант“.
И спря. Изтрий, изтрий, изтрий. Не, стига толкова. Тук не ставаше въпрос за домакинска работа и наранени чувства. Тя имаше нужда да поговори с човек, който познаваше този проблем; някой, който щеше да ѝ зададе правилните въпроси.
Усещаше как бузите ѝ пламтят, докато пишеше двете позорни думи.
Домашно. Насилие.
28.
Има и по-трудни неща от това, помисли си Маделин, докато сгъваше чифт тесни бели дънки, а после ги сложи в полупразния куфар върху леглото на Абигейл.
Маделин нямаше право на чувствата, които изпитваше в момента. Степента им я караше да се чувства неловко. Бяха твърде бурни и излизаха отвъд пределите на настоящата ситуация.
И така, Абигейл искаше да живее с баща си и не проявяваше особено съчувствие към майка си. Но тя бе на четиринайсет. Четиринайсетгодишните по традиция не изпитваха особено съчувствие към околните.
Маделин не спираше да си повтаря, че приема решението ѝ. Беше го преживяла. Нищо особено. Имаше си куп задължения. Имаше други неща за вършене. И после то отново я връхлиташе като удар в корема. Започваше да диша учестено, сякаш раждаше. (Двайсет и седем часа с Абигейл. Нейтън и акушерката се шегуваха на тема футбол, докато Маделин умираше. Е, не умря, но помнеше как тогава си мислеше, че болка като тази може да завърши единствено със смърт, а последните думи, които ще чуе в края на житейския си път, ще бъдат относно шансовете на „Манли Юнайтед“ да спечели шампионата.)
Извади от коша за пране една от тениските на Абигейл. Бледопрасковен цвят, който не отиваше на тена ѝ, но Абигейл си я обичаше. Переше се само на ръка. Сега Бони можеше да върши това. Или може би новата подобрена версия на Нейтън се грижеше и за прането. Версия Нейтън 2.0. Стои вкъщи при съпругата си. Помага като доброволец в приюти за бездомни. Пере на ръка.
По-късно днес Нейтън щеше да дойде с камиона на брат си, за да вземе леглото на Абигейл.
Предишната вечер Абигейл бе попитала Маделин дали може — моля те, мамо — да вземе леглото си в къщата на Нейтън. Леглото с балдахин, което Маделин и Ед ѝ бяха подарили за четиринайсетия рожден ден. Възторгът, изписан на лицето ѝ, си струваше всеки цент от безумно високата му цена. Тя буквално затанцува от радост, когато го видя за пръв път. Сякаш си спомняше за коренно различен човек.