Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

В действителност ние не страдахме от нищо, докато не загина нашият лейтенант.

Така започна най-лошият период в живота ми. Вече бях изпаднал в депресия по семейна причина: оказа се, че майка ми е била в Буенос Айрес, когато Дървениците го разсипаха до основи.

Аз узнах това, когато кацнахме веднъж на Санктор за още капсули и някакъв пощальон ни настигна — с известие от моята леля Елеонора. Посланието й не беше дошло своевременно, защото тя беше пропуснала да сложи знак за бърза поща. Съдържаше приблизително три горчиви реда. Изглеждаше, че тя ме обвинява за смъртта на майка ми. Дали вината беше моя, защото се намирах на служба във въоръжените сили и следователно аз трябваше да предотвратя вражия удар, или пък майка ми бе предприела това пътуване до Буенос Айрес, защото не си бях у дома, където ми беше мястото, не ставаше съвсем ясно; тя успяваше да внуши и двата извода в едно и също изречение.

Скъсах писмото и тръгнах безцелно из кораба. Мислех, че и двамата ми родители са мъртви — тъй като баща ми никога не би изпратил майка ми сама на пътуване, което така да я отдалечи от него. В писмото си леля Елеонора не беше написала това, но тя в никакъв случай не би споменала зет си; нейната привързаност беше насочена изцяло към сестра й. Оказа се, че догадката ми не бе далече от истината — в крайна сметка научих, че баща ми беше планирал да отиде с нея, но задълженията му попречили и той отложил заминаването си за следващия ден.

Няколко часа по-късно лейтенантът изпрати да ме повикат и ме попита съвсем любезно дали бих желал да остана на Санктор, докато корабът проведе следбащия си патрулен рейс — той изтъкна, че съм натрупал много неизползвани почивни дни и бих могъл да взема някои от тях. Не зная как беше узнал, че съм загубил член от семейството си, но той очевидно го знаеше. Благодарих му, но отказах неговото предложение; предпочетох да изчакам момчетата от цялата бойна част да си вземат заедно извънредния отпуск.

Радвам се, че постъпих така, защото иначе нямаше да бъда заедно с тях, когато лейтенантът си докара онази беда на главата… и през целия остатък от живота си щях да съжалявам, че не съм присъствал. Случи се много бързо и точно преди да тръгнем назад и да се приберем за възстановяване и ремонт. Един човек от трети взвод беше пострадал, не лошо, но остана долу, защото не можеше да се движи; помощник отдельонният командир се притече да го вдигне — и сам той бе ранен. Лейтенантът, както обикновено, наблюдаваше всичко едновременно — няма съмнение, че бе успял да провери дистанционно физическите им данни, макар че ние никога няма да узнаем това със сигурност. Той отиде да се увери, че помощник отдельонният командир е все още жив; после сам се опита да вдигне и двамата, като грабна по един във всяка ръка.