Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Абсолютно никаква — отговори Поаро кротко. — Едно мое малко хрумване и нищо повече. Аз, знаете, съм знаменит с моите малки хрумвания.
— Така ли е наистина? — каза Реглън, като го изучаваше с учудено изражение на лицето.
Комисарят прихна в гръмък смях.
— Неведнъж съм чувал това от инспектор Джап. За мосю Поаро и неговите хрумвания! Много чудачески ми се виждат, казва, ала в тях винаги има нещо.
— Вие се подигравате с мене — усмихна се Поаро, — но нищо. Старите понякога се смеят последни, докато младите всезнайковци съвсем не биха се засмели.
И като им кимна с глава дълбокомъдрено, излезе на улицата.
Двамата обядвахме в един хотел. Сега зная, че още тогава цялата работа е стояла пред очите му ясно като на длан. Той държеше сега последната нишка, от която се нуждаеше, за да стигне до истината.
Но тогава аз съвсем не подозирах това. Преувеличавах присъщата му самоувереност и смятах, че нещата, които ме озадачаваха, сигурно озадачаваха не по-малко и него.
Най-много ме озадачаваше въпросът какво е могъл да прави тоя човек, Чарлз Кент, във Фърнли. Много пъти си задавах този въпрос и все не можех да намеря задоволителен отговор. Най-после се осмелих, просто за опит, да запитам Поаро. Той отговори, без да се колебае:
— Mon ami, аз не мисля, аз зная.
— Наистина ли? — казах недоверчиво.
— Да, наистина. Предполагам, че ще ви се види абсурдно, ако ви кажа сега, че той е ходил оная нощ във Фърнли, понеже е родом от Кент?
Изгледах го смаяно.
— Действително ми се вижда абсурдно — рекох сухо.
— Аха! — каза Поаро със съжаление. — Е, няма значение. Все пак аз си имам едно малко хрумване.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛОРА АКРОЙД
Когато на другата сутрин се прибирах от визитации, подвикна ми инспектор Реглън. Спрях се и инспекторът застана на прага.
— Добро утро, доктор Шепърд — поздрави той. — Е, алибито е наред.
— На Чарлз Кент ли?
— На Чарлз Кент. Сервитьорката в „Кучето и свирката“ Сали Джонс си го спомня добре. Посочи снимката му измежду пет други. Било точно десет без четвърт, когато влязъл в кръчмата, а „Кучето и свирката“ е на повече от една миля от Фърнли Парк. Момичето споменава, че имал у себе си много пари — видяло го, като извадил от джоба си цяла шепа банкноти. Доста се учудила от това, като го гледала що за човек е, с чепици, които едва се държели на краката му. Значи там са отишли ония четиридесет лири.
— А той все отказва да обясни посещението си у Фърнли?
— Инат като магаре. Тази сутрин поговорих по телефона с Хейз в Ливърпул.
— Еркюл Поаро казва, че знаел защо този човек е ходил там оная нощ — забелязах аз.
— Така ли? — извика инспекторът оживено.
— Да — казах злорадо. — Говори, че оня отишъл там, понеже бил родом от Кент.
Изпитвах несъмнено удоволствие да предам и на други озадачението си.
Реглън ме гледаше недоумяващо една-две минути. После по продълговатата му като на невестулка физиономия се разля усмивка и той почука многозначително до челото си.
— Поизветрял тук — рече той. — Така и предполагах от известно време. Горкият старец, затова значи е зарязал всичко и се е довлякъл тук. По семейни причини вероятно. Има племенник, който не е с всичкия си.
— Поаро ли има? — попитах стъписан.
— Да. Нима не ви е споменавал досега за племенника си? Иначе кротък, предполагам, и всичко друго му е в ред, ала чивията му е мръднала, горкото момче.
— Кой ви каза това?
Върху лицето на инспектор Реглън отново се изписа усмивка.
— Вашата сестра, мис Шепърд, тя ми разправи всичко.
Наистина изумителна е Каролина. Не мирясва, докато не научи и последните подробности от семейните тайни на всеки. За нещастие не съм успял досега да й внуша да ги пази благоприлично за себе си.
— Качвайте се, инспекторе — казах, като отворих вратичката на колата. — Ще отидем заедно до Листвениците и ще запознаем нашия белгийски приятел с последните новини.
— Няма да е зле, мисля. В края на краищата, макар и да е малко шашнат, той ми даде едно полезно сведение за дактилоскопичните отпечатъци. Втълпил си е някаква приумица за тоя човек — Кент, ала кой знае… може в нея да има нещо ценно.
Поаро ни посрещна, както обикновено, учтив и усмихнат.
Изслуша сведенията, които му носехме, като отвреме-навреме кимаше с глава.
— Изглежда съвсем правдоподобно, нали? — рече инспекторът малко мрачно. — Не може човек да убие някого на едно място, а същевременно да пие в кръчмата на друго място една миля далеч.