Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Но, дявол да го вземе, човече, нали Паркър я видял да излиза през вратата!

— Не. — Гласът на Поаро прозвуча неочаквано рязко. — Точно това не е видял. Убедих се с един малък експеримент оня ден — нали си спомняте, докторе? Паркър я видял пред вратата, с ръка върху дръжката на бравата. Не я е виждал обаче да излиза от стаята.

— Но… къде другаде може да е била?

— Може би на стълбището.

— На стълбището?!

— Ала тези стълби водят единствено до спалнята на мистър Акройд.

— Именно.

Инспекторът пак го изгледа.

— Значи мислите, че е била горе, в спалнята на чичо си? Хм, че защо? Защо ще лъже тя?

— А, тъкмо там е въпросът. Зависи какво е правила там, нали?

— Имате пред вид… парите? По дяволите, да не искате да кажете, че мис Акройд е взела ония четиридесет лири?

— Нищо не казвам — отвърна Поаро. — Но искам да ви напомня следното. Животът на тази майка и нейната дъщеря не е бил много лек. Имали са дългове… постоянни неприятности за малки суми. Роджър Акройд е бил особен по паричните въпроси. Момичето може да се е видяло в безизходица заради някаква сравнително малка сума. Представете си какво става тогава. Тя взема парите, слиза по малката стълба. Насред път чува звън на стъкло в хола. Не се съмнява кой е: Паркър идва към кабинета. В никой случай не бива да я заварят на стълбището — Паркър няма да забрави това, ще му се види странно. Ако се установи липсата па парите, Паркър непременно ще си спомни, че я е видял да слиза по тия стълби. Тя има време само да се завтече до вратата на кабинета… и слага ръка на дръжката, за да си даде вид, че тъкмо е излязла, когато Паркър се появява на входа. Тя казва първото нещо, което й идва на ум — просто повтаря разпорежданията, които Роджър Акройд е дал по-рано същата вечер, — после, се прибира горе, в собствената си стая.

— Да, но по-късно — настояваше инспекторът — трябва да е разбрала колко важно е било да каже истината. Ами че цялата работа зависи от това!

— След това — каза Поаро сухо — е било трудничко за мадмоазел Флора. Съобщават й просто, че полицията е дошла и че е извършен обир. Естествено тя заключава, че кражбата на парите е открита. Единствената й мисъл е да държи на обясненията си. Когато научава, че чичо й е мъртъв, изпада в паника. Днес младите жени не припадат, мосю, без сериозна причина. Eh bien, в случая има. Тя е принудена или да се придържа към обясненията си, или да признае всичко. А едно младо и хубаво момиче едва ли би признало, че е крадла — особено пред хора, чието уважение иска да си запази.

Реглън стовари с трясък юмрук върху масата.

— Не мога да повярвам — извика той. — Това е… това е невероятно. А вие… през всичкото време сте знаели, а?

— Още отначало ми се въртеше в главата тази хипотеза — призна Поаро. — Винаги съм бил убеден, че мадмоазел Флора крие нещо от нас. За да се уверя, направих малкия експеримент, за който ви казах. Д-р Шепърд беше с мене.

— Нарекохте го проверка на Паркър — забелязах иронично.