Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Ами… да, имаше. Не много. Освен това барутни частици. От изстрела.
— Провериха ли кръвта? Негова ли е?
— Кръвната група съвпада. А положителна. За ДНК тест ще трябва повече време, разбира се.
Кой знае защо, това не ме изненада. След малко Ендърс добави:
— Още едно наблюдение. Черният му дроб е в начален стадий на цироза. Даниълс се е наливал здравата.
— Семейно хоби.
— Без майтап? И жена му ли? Е, как мина при нея?
— Не както очаквахме. Поля новината с бутилка джин.
— Значи го е искала мъртъв?
— Да… но не е каквото си мислиш. Да го тормози е било единствената радост в живота й.
Той се позамисли, после каза:
— Тим… съдебният лекар, с когото разговаряхте… каза ли ти за космите?
— Три различни типа според последното преброяване. Защо? Да не сте намерили още?
— Не ти ли стигат? След като видях Даниълс, още не мога да повярвам.
Озърнах се към Биан.
— Моята партньорка казва, че размерът е най-важен.
— Сериозно? А пък жена ми разправя, че важното било да съм нежен, да помагам повече у дома. Мамка му… значи излиза, че трябва само да имаш по-голям инструмент.
Разсмях се.
— Според бившата му жена Клифърд си падал по тънката част. Така си съсипал брака.
— Е… случва се. Както и да е, два вида от космите се оказаха органични. Червените и черните.
— Органични? Какво означава…
— Направо от главата. Това означава. Заедно с корените.
— А третият вид… русите?
— Да… русите. Космите са истински, само че краищата са подгънати и сплетени. Знаеш ли какво означава това?
— Перука.
— Хей, знаех, че в ЦРУ сте много умни. Евтините перуки са от синтетичен косъм — изкуствена работа. По-хубавите се правят от истинска коса. Какво мислиш?
— Задръж така… Опитвам да си представя Даниълс с руса перука… Чакай, сещам се — о, боже…
— Какво?
— Излизал съм с нея… с него.
— Много смешно.
— Какво очакваш да мисля, детектив? Може би е имал любовница с преждевременно оредяла коса. Може да е казал на брюнетката или червенокосата, че си пада по русите, и онази да се е съгласила. Може да е ходил на маскарад, преоблечен като Мерилин Монро. Възможности колкото щеш.
След кратко мълчание той отговори:
— Пропусна една.
— Тъй ли?
— Сам знаеш. — После посочи какво съм пропуснал: — Може би е имал маскирана гостенка. Маскирана, за да не я познаят съседите. Може би гостенката не е искала да остави ДНК. И пак излиза, че може да не се е самоубил.
— Не исках да те обиждам на тема интелигентност — казах аз. — Отпечатъци?
— Снехме четири-пет комплекта. От прислужницата, преди да я пуснем, и от трупа на Даниълс. До утре ще приключим с картотекирането и елиминирането.
Сигурен бях, че от това няма да излезе нищо, но не го казах, а попитах:
— Какво мислиш в момента за случая?
— Знаеш ли, клонях към самоубийство. По всичко приличаше на такова. Но днес пет-шест пъти звъня някакъв от Министерството на отбраната. Някой си Уотърбъри.
— Знам го.
— Наистина ли е такъв дръвник, както изглежда по телефона?
— От задника му излиза талаш.
Той се разсмя.
— Кой е този тип?
— Шефът на Биан.
— Бас държа, че се редят на опашка за работа при него. — Очевидно бяхме приключили със сплетните, защото тонът му стана сериозен. — Работата е там, че имаме труп и кой почва да се навърта наоколо? Агент от ЦРУ военна полицайка, а сега и някакъв тъпанар от Пентагона ми наднича през рамото. Разбираш ли ми проблема?
Всъщност разбрах проблема още когато Биан ми каза кой се обажда. Беше късно, а детективите избягват да работят извънредно, освен ако не са надушили нещо крайно зловонно.
А и началството трябва да одобри извънредния труд — както за детектива, така и за лабораторията, — тъй че Ендърс не действаше по своя прищявка.
Уотърбъри се оказваше по-голям идиот, отколкото го смятах, ако изобщо е възможно такова нещо. С непрестанното си ровичкане предизвикваше тъкмо онова, от което най-много се бояха и той, и неговите началници — обществен интерес към смъртта на Даниълс.
— Виждаш повече, отколкото има в действителност — рекох аз.
— Знаех си, че така ще кажеш.
— Добре… — Изчаках малко. — Искаш ли цялата истина?
— Естествено. — Той се разсмя. — Затова позвъних в ЦРУ.
— Не те карам да вярваш на мен — провери „Поуст“ отпреди две седмици.
— Защо?
— Ще видиш, че идната седмица Клиф Даниълс е трябвало да даде показания пред сенатска подкомисия.
— И какво?
— И… нека кажем, че от оперативна сметка са изчезнали пари. Много пари. Не си го чул от мен, разбрахме ли се? Сериозно ти казвам, работата е много дебела. Аз не знам дори половината, а между нас казано, другата половина не искам и да я чувам.