Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Не ми е в стила.
— Точно това имах предвид. Професионалните убийци не се приближават до жертвата. Предпочитат куршум в тила или убийство от разстояние. Да речем, снайперистки изстрел или нагласена злополука. По-малък риск от провал и по-малко следи.
— Може би е била прекалено самоуверена.
— Може би. Но в светлината на онова, което научихме, обмисли още една вероятност: може би убийството не е било хладнокръвно.
— Досега говореше друго, а и според мен не съвпада с уликите.
— Може би от дърветата не виждаме гората, Биан. Помисли за позора… за жалката смърт на този човек. Аз се разсмях. Ти също. Представи си какви шеги се носят в момента из арлингтънския полицейски участък.
Тя се замисли, а аз добавих:
— Може би точно това е било нейното намерение. Може дори да е било главната цел. Ако стигне до пресата — както със сигурност ще се случи, — Клиф Даниълс ще бъде опозорен навеки, ще се превърне в посмешище.
— И ти вярваш, че убийцата е планирала това?
— Не знам. Но започвам да си мисля, че авторът или поръчителят на убийството целенасочено е подготвил… нека го наречем морално унижение. Има някои общества — в Етиопия например, — където кастрирали пленниците и ги пускали да си вървят. Като ги превръщали в евнуси, предотвратявали раждането на деца, които да жадуват мъст. Древните култури са мислили за тия неща, нали?
— Срещала съм мъже, които бих искала да кастрирам — рече тя и ме изгледа втренчено.
— А в чисто практично отношение това карало мъжете сериозно да се замислят, преди да тръгнат на бой срещу етиопците. По-добре е от гарантираното ядрено унищожение, нали? Но на по-първично ниво то целяло да опозори бойците, които се предават, които нарушават древната повеля за воинска доблест — нямаш ли кураж, лишават те от мъжественост. След кастрирането ги пращали да се завърнат позорно при жените и приятелките си. — Погледнах я. — И според теб кой е извършвал кастрирането?
— Чакай да позная… жените на етиопците?
— Не само това, наказанието поначало било измислено от жените им. Извинявай, ако ти прозвучи като мъжки шовинизъм, но жените винаги са проявявали повече творчество в отмъщението.
— Добре казано. Не го забравяй. — Тя се усмихна за миг. — И твърдиш, че това обяснява защо са пратили жена да свърши работата? Или поне, че ни дава идея как точно е избрала да я свърши?
— Твърдя, че е поела сериозен риск и е хвърлила големи усилия, за да организира убийството по уникален начин. Вече стигнахме до извода, че вероятно е излизала с него и друг път, отчасти като един вид разузнаване, за да опознае обекта, да го… прощавай за шегата… да го измери и може би да планира убийството. В наръчниците го наричат „постановка“ — отбелязах аз. — С други думи може би нещата са по-лични и по-стилизирани, отколкото предполагахме.
— Добре… възможно е. Може дори да се окаже следа. — Тя се замисли, после предложи: — Би трябвало да проверим кредитните му карти. Да видим къде е ходил през последните седмици. Ресторанти, киносалони и тъй нататък. Може някой да си припомни, че ги е виждал заедно.
— Да, определено трябва.
— Ти сякаш искаш да добавиш едно „но“.
Кимнах.
— Но това би било безразсъдна грешка от нейна страна. Твърде е очевидно. Имам чувството, че тази дама е много старателна и прецизна.
— Мислиш например, че може да е плащала тя? Или че са ходили някъде, където не се харчат пари?
— Това ще е уникална идея. Жена, която не очаква скъпа вечеря преди любовната нощ.
Тя ме смушка в ребрата.
— Защото е възнамерявала да го убие.
Усмихнах се.
— Вече споменах, че начинът на самоубийство представлява послание. Това се отнася и до убийството. Серийните убийци например обикновено използват свой личен метод — един вид подпис. Разбереш ли метода, можеш да надникнеш в уникалната патология на индивида.
— Чела съм литература по темата.
— Добре. И тъй, какво послание ни изпраща тя? Разчети го.
— Казах ти, не ми е в стила.
— Твоите оръжия са перверзията, жестокостта и сладострастието. Мисли като разярена жена, Биан. Този мъж е извършил нещо толкова вбесяващо за теб или за човека, който те е наел, че смъртта ще е твърде меко наказание. Иска се нещо повече. Вечен позор.
Тя ме изгледа, после каза:
— Значи наистина го е мразела. Силно, жестоко.
— Продължавай.
— Добре. Ето какво мисля. Не вярвам да е пратена от някого. Мисля, че е било нейно лично отмъщение. Очевидно от самото начало го е съблазнявала тя, а не той нея. Съблазняването е необходима част от нейното отмъщение. Въпреки цялата си ненавист и погнуса към него тя владее ситуацията, а съвкуплението за нея не е нищо повече от обикновен акт — принудителен, символичен, облекчаващ. Погледнато през неговите очи, те са правили любов; през нейните — просто го е чукала.