Посредникът

— Мислиш ли, че ти повярва? — попита тя.

— Не. Той е умен. Но поне ще се постарае да изпипа всичко до последната запетайка, преди да вдигне шумотевица.

— Значи просто печелиш време?

— Имаш ли по-добра идея?

Очевидно нямаше, защото каза:

— Ами перуката?

— Забрави за перуката.

— Сигурно се шегуваш. Като улика тя има извънредно значение.

Погледнах Биан.

— Май говорим на различни езици.

— За кое?

— Размърдай си мозъка, Биан. Всичко говори за предумишлен, а не за спонтанен или случаен акт. Убийцата не само е носела перука, за да прикрие външността си и да не остави ДНК; тя е оставила по ръката на Даниълс пръски кръв и барутни следи. Какво ти подсказва това?

Тя се замисли над въпроса и стигна до верния извод:

— Че е… професионалистка.

Кимнах и добавих:

— Грижливо е проучила мишената и според мен вече имаме основания да предположим, че убийството е планирано до най-дребна подробност.

— Обясни.

— Тя знае, че Даниълс има в апартамента си пистолет. Бившата му съпруга ни каза колко е държал на оръжието и вероятно той се е похвалил пред гостенката си. Може би го е показал като символ на мъжественост и високо обществено положение. Следователно тя е била в апартамента му и друг път, което вече подозирахме. А показвайки пистолета, може би Клиф сам й е подсказал идеята да го убие със собственото му оръжие. В края на краищата такъв вариант има цял куп предимства, включително и възможността за имитация на самоубийство. Освен това вече знаем от жена му, че си е падал по тънката част. Отгоре на всичко е бил алкохолик. Убийцата явно е познавала двете му страсти, жените и пиенето; използвала ги е при подготовката на убийството. Погрижила се е да го напои, преди да отидат в апартамента му — за да не остави слюнка и отпечатъци по чашите. След елиминирането на отпечатъците ще останат два или три неидентифицирани комплекта. Искаш ли да се обзаложим, че нито един от тях няма да бъде нейният?

— Добре… разбрах те.

Гласът й звучеше раздразнено и аз осъзнах, че съм се държал малко грубо или още по-зле — снизходително.

— Извинявай — казах аз съвсем искрено. — Малко съм нервен.

— И много невъзпитан.

Реших да се върнем на темата.

— Добре. Според мен имаме основания да предположим и че убийцата е добре запозната с полицейските методи и съдебната медицина. Използвала е умело тези познания.

Съгласна ли си? Убийството на Даниълс е извършено хладнокръвно, а не в изблик на гняв. Предумишлено, почти съвършено престъпление.

— Почти? О… прав си. Съвършеното престъпление щеше напълно да прилича на самоубийство. Без капка съмнение.

— Именно. — Хрумна ми нова мисъл и аз казах: — Но защо да го убива тук, в собственото му легло? По такъв начин?

— Не съм сигурна какво точно питаш. Усилията да го представи като самоубийство имат за цел да ни пратят по погрешна следа. Не го ли обсъдихме вече?

— Хайде да го обсъдим още веднъж.

— Объркана съм.

— И двамата сме объркани. Ако ти наредя да убиеш човек или имаш лични мотиви да го направиш, ще действаш ли по този начин?