Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Цветните листенца се посипаха върху полирания под. Чеси сви устни.
— Но не се разстройвайте. Направихте това, което би сторил всеки мъж, стига да има възможност.
— По дяволите, Чеси, недей да…
Тя с последни сили задържаше усмивката върху устните си.
— Какво „недей“? Не разбирам защо вдигате толкова шум. Просто се позабавлявахте, нещо типично за мъжете.
Морлънд я сграбчи за ръката.
— Недей, по дяволите! Не и пред мен. Познавам те прекалено добре, за да повярвам на този маскарад.
— Така ли? Аз пък мисля, че изобщо не ме познавате, лорд Морлънд. А сега, ако обичате, пуснете ръката ми.
Лицето му бе сурово.
— Всичко започна… ох, и аз не знам как, по приятелски. И някак си се промени, стана нещо съвършено друго.
— Приятелски? Отдавна вече не сте сред приятелите ми. От десет години, ако трябва да съм точна.
Морлънд стисна зъби, гневът отново го завладя.
— Значи отказваш да приемеш извиненията ми? Питам се защо?
Чеси се изсмя.
— Защото не се нуждая от извиненията ви. Постъпихте така просто по навик. Инцидентът е приключен и забравен. За мен това няма никакво значение, уверявам ви.
Морлънд помръкна още повече. Неизвестно защо, именно спокойният й отговор разпалваше гнева му.
— Прекалено лесно забравяш, скъпа. — Сините му очи се присвиха. — Ако можех да ти повярвам, разбира се. Което, скъпа Чеси, не мога да направя. — Той сниши глас. — Въпреки че си превъзходна малка лъжкиня.
Чеси издърпа ръката си.
— Не лъжа. Колкото до мен, случаят е напълно забравен.
— Не може да бъде. — Дръзко огънче пламна в очите му. — Да се хванем ли на бас?
— Хващам се на бас само с приятелите си.
— Не криеш отношението си към мен. Добре тогава, щом като така и така си произнесла присъдата ми… — Той тихо изруга, притисна я до стената и зарови пръсти в лъскавите й коси. Другата му ръка се плъзна около шията й.
Крехката й китка се огъна между пръстите му. Мили Боже, тя е толкова мъничка, мека и…
Съвършена. До болка съвършена.
Той вдъхна аромата на кожата й. Не беше ли на сандал?
И тогава тя се заизвива. Усетили допира на бедрата й, слабините му пламнаха в огън.
Тя се отказа от борбата. Нещо му подсказваше, че гордостта й пречи да приеме битката.
Добре…
Той бавно вдигна брадичката й.
— Забравено е, така ли? Докажи го, магьоснице. Покажи ми колко си безразлична.
Преди Чеси да успее да помръдне или да му възрази, устните му се впиха в нейните. Леки и топли, те затанцуваха върху зейналата й от изумление уста.
Вълнуващи. Възбуждащи.
Напомнящи й за забранената страст, която твърдеше, че не си спомня.
Но това бе лъжа, разбира се.
Защото Чеси Камърън си спомняше всеки завладяващ миг в обятията на този мъж. Всяко сладко откритие, което бе направила под допира на силните му пръсти.
Спомняше си бавната, сякаш вродена вещина на устните му. Дивото, сладостно желание, което се зараждаше в гърдите й и заливаше с наслада цялото й тяло.
Докато сърцето й започваше да се мята като лодка в бурно море. Докато коленете й някак странно омекваха и ръцете й вече не й се подчиняваха.
И започваха да галят косите му.
Да опипват мускулестия му врат.
Да се плъзгат по твърдите очертания на устните му.
И изведнъж това всепоглъщащо, задушаващо я чувство я заля отново. Невероятната, разтапяща наслада.
Ала най-опасно бе усещането, че е част от него, че му принадлежи. Че най-после след дългите скитания отново си е у дома.
Тази мисъл напомни на Чеси колко опасно е за нея това, че е подценила силата на този мъж.
Тя простена, напрегна се, опита се да се изтръгне от прегръдката му, ала ръцете й вече бяха обвили шията му, отворените й устни вече очакваха копринената ласка на езика му.
Сладък, незабравимо сладък…
И, да й прости Господ, тя искаше още и още, искаше да усети ръцете му там, където никой мъж не я бе докосвал. Жадуваше и тя да го докосва, навсякъде, да гали нежната трапчинка на бузата му, меденорусата коса, която леко се чупеше над веждата му.
Докато узнае какво би го накарало да се усмихва и какво — да стене от неутолима страст.
Ала тя нямаше никога да го узнае. Не би могла. Не и след като я бе изоставил по този начин преди десет години.
И тогава, с кипнала кръв, като морски ураган, Чеси дръпна шалчето от врата му и жадно зарови пръсти в гърдите му.
Един миг той остана неподвижен. Чеси усети завладяващата го възбуда, ускорения ритъм на сърцето му под пръстите си.
Повече от всичко тя видя страстния пламък, лумнал в очите му. Да не говорим за топлината, разляла се по слабините му, които се докосваха до корема й.