Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Но как можеш да понасяш това…
— Първият път е трудно, но бързо се свиква.
— Свикнала си тия мъже да те оглеждат?
— Не се прави на много важен, Пърс Макгаригъл — каза Бернадет, тръсвайки глава. — Какво ще кажеш за оня път в обора, във фермата на ваш’те, когато ме молеше да си сваля гащите и да ти покажа какво има там?
Пърс се обля в червенина.
— Тогава сме били просто деца. Почти не си спомням.
— А аз си спомням, че ти по никакъв начин не искаше да ми покажеш онова си нещо — каза сухо Бернадет. — Не е ли съвсем типично? Бог ми е свидетел, че когато видя мъжете в клуба как ме зяпат, като си изпълнявам номера, докато остана без нищо, те ми приличат на хлапаци с мръсни мисли в главата. За какво постоянно идват, чудя се? Да не би да очакват, че ще видят нещо различно някой ден? Всяка жена има същото в тази част на анатомията си. Какво толкова му е интересното?
Пърс избягна въпроса, като зададе свой:
— А бащата на детето? — каза той. — Той не ти ли помага с пари?
— Не го знам къде е.
— Нали е бил гост в хотела? Може да се издири по регистъра.
— Писах му веднъж. Писмото се върна с печат „Лицето не живее на този адрес“.
— Какъв беше? Как се казваше?
— Няма да ти кажа — каза Бернадет. — И нямам желание да се занимавам с него повече. Той може да иска да ми отнеме Ферги. Беше доста странен и неприятен тип. — Тя погледна отново часовника си. — Наистина трябва да вървя. Благодаря за салатата. — Погледна го, сякаш се извиняваше: — Съжалявам, нямах апетит.
— Не се тревожи — каза Пърс. Виж, Бернадет, ако някога промениш решението си и искаш да се върнеш в Ирландия, има един свещеник в Рамидж, който може да ти помогне. Той разполага с фонд за връщане на млади ирландци в родината. Фонд „Прискърбна Света Богородица“.
— „Оскърбена Света Богородица“ май ще е по-точно — с тъжен смях каза Бернадет.
— Оскърбена ли?
— Да, пък може направо и заплодена.
— Та, този свещеник се казва отец Финбар О’Мали …
— О’Мали, значи? Знам го, фермата на техните е на три мили нагоре от нашата. — каза Бернадет. — Майка му е най-голямата клюкарка в енорията. Той е последният човек на света, при когото ще отида. Не забравяй сега — не казвай на мама и татко какво правя. Само ги поздрави от мен.
— Хубаво — каза той.
Тя се надигна през масата и отърка буза в устните му. Лъхна го силно на парфюм.
— Ти си добро момче, Пърс.
— А ти се правиш на по-лоша, отколкото си — каза той.
— Довиждане — каза прегракнало тя и се отправи с поклащане, нестабилна върху високите токове, по своя си път, без да се обърне назад.
Скоро тя се изгуби от погледа му в прииждащите и заминаващи потоци хора в салона на летището. Пърс съсредоточено изконсумира неизядената й шункова салата. После отиде до гишето на „Аер Лингус“, където любезно му казаха, че полетът до Шанън е запълнен. Съвсем скоро, обаче, излитал самолет на Бритиш Еъруейз за Дъблин с предостатъчно свободни места, ако това можело да му свърши работа. Пърс реши да отлети до Дъблин и оттам да се придвижи на стоп до Лимерик. И затова, съответно, забърза към Терминал N 1, където се представи на гише „Проверка на билети и багаж“ за полета до Дъблин.
— Здравейте отново — каза Черил Самърби. — Успяхте ли да намерите параклиса?
— Да, благодаря ви.
— Представете си, аз никога не съм влизала вътре, за всичкото това време, откакто работя тук. Как изглежда?
— По-скоро като самолет, отколкото като църква — каза Пърс, поглеждайки неспокойно часовника си.
— Тихо и спокойно, сигурно — каза Черил, като се облегна на лакти и доближи сините си леко кривогледи очи съвсем близо до неговите.
— Да, много спокойно — каза Пърс. — Извинете ме, Черил, но самолетът не тръгва ли съвсем скоро?
— Не се тревожете, ще го хванете — каза Черил. — Сега да ви намерим едно хубаво място. Пушачи или непушачи?
— Непушачи.
Черил чукна на клавиатурата и се понамръщи срещу екрана. После вдигна вежди.
— 16 Б. Чудесно място.
Пърс се качи последен на самолета. Не забеляза нищо особено в място 16 Б — беше средното от три едно до друго. До прозореца и откъм пътеката седяха две монахини.
Вечерята — гаспачо, печена токачка и пълнени пиперки, пресни портокали на резенчета в карамелов сос и сирене долчелате — беше превъзходна, както и виното, произведено и бутилирано, информира го Фулвия, в имението на свекъра й, наследствен благородник — конт. Хранеха се на свещи в трапезария с дървена ламперия, обслужвани от прислужник и прислужница, а по тъмнеещите повърхности на стените и масата пробягваха светлини и сенки. В края на вечерята Фулвия с царствен жест отпрати двойката прислужници към стаите им и осведоми Морис, че кафето и ликьорът ги очакват в салона за гости.