Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Поразен съм от това щедро гостоприемство, Фулвия — каза Морис, като се облегна на белия мраморен рафт над камината и отпи от миниатюрна чашка горещо, сладко кафе с цвят и консистенция на катран и кофеинов заряд, равняващ се на хиляди волта. — Не знам как да ти благодаря.
Фулвия Моргана вдигна очи към него от дивана, където седеше полуизлегната. Добре оформен крак се подаваше изпод свляклата се бяла роба. Червените й устни се извиха над два реда остри, бели и равни зъби.
— Скоро ще ти покажа как — каза тя; и вероятността Фулвия Моргана да замисля прелъстяване, която Морис Зап бе преценявал наум цяла вечер със смесено чувство на тревога и скептицизъм, сега стана реална. — Седни тук — каза тя, потупвайки калъфките на дивана, сякаш говореше на кучето си.
— Засега и тук ми е добре — каза Морис, като остави чашката и чинийката върху камината с нервно издрънчаване и побърза да се заеме с паленето на пура.
— Кажи ми, Фулвия, кой мислиш, че ще се бори за това място към ЮНЕСКО?
Тя сви рамене.
— Не знам, Тардю, може би.
— Наратолога? Не му ли е минало времето? Спомням си, преди десет години, всички говореха само за такива неща: актанти, митеми и тем подобни. Но сега …
— Само десет години? Толкова ли е кратък животът на научната слава?
— Той непрекъснато се съкращава. Някои хора отново идват на мода, без дори да подозират, че са били излезли от нея. Друг кой?
— О, не знам. Фон Турпиц сигурно ще опита.
— Този нацист?
— Той не е бил нацист, просто войник в армията.
— Да, но изглежда точно като нацист. Като всички онези, които съм виждал, е, само на кино, да си призная.
Фулвия стана от дивана и отиде до количката за напитки.
— Коняк или ликьор?
— Коняк — с удоволствие. А чете ли последната книга на Турпиц? Тя е направо преразказ на Айсър и Джос.
— Стига сме говорили за книги — каза тя и плавно мина през сумрачната стая с чаша като стъклен мехур в ръка. — Или за постове и конференции. — Тя застана плътно до него и погали със свободната си ръка чатала му. — Наистина ли е двадесет и пет сантиметра? — измърка тя.
— Що за идея? — пресипнало каза той.
— В книгата на жена ти…
— Недей да вярваш на всичко, което пише в книгите, Фулвия — каза Морис, грабна чашата с коняк и я пресуши на един дъх. Закашля се и очите му се напълниха със сълзи. — Професионален критик като теб би трябвало да е наясно с това. Писателите преувеличават.
— Но до каква степен преувеличават, Морис? — каза тя. — Искам сама да се уверя.
— Нещо като приложна критика? — опита се да бъде остроумен той.
Фулвия не се засмя.
— Не си ли карал жена си да ти го мери с шивашкия сантиметър? — упорстваше тя.
— Разбира се, че не съм! Това е просто феминистка пропаганда. Както и цялата книга.
Той пое към един от дълбоките фотьойли, като пуфкаше облаци цигарен дим, подобно на отстъпващ боен кораб, но Фулвия го отклони с твърда ръка към дивана, седна до него и притисна бедра в неговите. Тя разкопча ризата му и плъзна хладната си ръка вътре. Той трепна, защото скъпоценните камъни от пръстените й го скубнаха по гърдите.
— Космати гърди — галеше се Фулвия. — Точно като в книгата.
— Не съм казал, че книгата е изцяло измислена — каза Морис. — Някои по-незначителни детайли са взети от живота…
— Космат като звяр… Сигурно си бил звяр за нея.
— Ау — извика Морис, защото Фулвия бе забила дългите си лакирани нокти в плътта му.
— Бил си, да, връзвал си я с кожени каиши и си й правил всички онези унизителни неща.
— Лъжи, и само лъжи! — отчаяно каза Морис.
— Можеш да правиш тези неща с мен, ако искаш, caro — прошепна Фулвия в ухото му, като стисна в същия миг зърното му до болка.
— Не искам да правя нищо с никого, и никога не съм го правил — изстена Морис. — Единствения път, когато сме пробвали садо-мазо неща, беше хрумване на Дезире, не мое.
— Не ти вярвам, Морис.
— Това е истината. Писателите са ужасни лъжци. Те съчиняват. Променят нещата. Черното става бяло, бялото — черно. Те са крайно неетични същества. Оуу! — Фулвия беше захапала ухото му до кръв.
— Ела — каза тя, внезапно изправяйки се.
— Къде ще ходим?
— В леглото.
— Вече? — Морис погледна часовника си. — Още е само десет и десет. Не може ли да си допуша пурата?
— Не, няма време.
— Защо да бързаме?
Фулвия седна отново до него.
— Не съм ли привлекателна за теб, Морис? — каза тя. Притисна се съблазнително към него, но в очите й за миг проблесна едва забележимо заплашително огънче, което подсказваше, че търпението й се изчерпва.