Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
„Моля те, Боже, майка и татко да не умират от мъка по мен и да не разберат какво правя тук, нито работниците на фермата или другите момичета в хотела, моля те, Боже.“
Пърс изтегли картичката от дъската за обяви с нокътя на палеца си, обърна я и прочете напечатаното на задната страна:
GIRLS UNLIMITED — Международна компания
Домашни помощнички. Компаньонки. Масажистки. Танцьорки
Офис: Soho Sq.,
LONDON, W.I. Teclass="underline" 012 4268; Телеграми: CLIMAX London
Пърс постави картичката на мястото, където я беше намерил, и влезе отново в параклиса. Момичето беше коленичило в последния ред с наведено лице и спуснати клепки, натежали от грим. Пърс седна на отсрещната пейка от страната на централната пътека и се загледа в профила й. След няколко минути то се прекръсти, изправи се и стъпи на пътеката. Пърс я последва и се обърна към нея:
— Бернадет Макгаригъл?
Успя да я улови миг, преди да припадне.
Докато Морис Зап и Фулвия Моргана летяха над Алпите, извършвайки дисекция върху последния труд на Роланд Бардс и наслаждавайки се на втора чаша кафе, общинските служители в Милано излизаха на стачка без предупреждение в подкрепа на двама уволнени чиновника от данъчния отдел, обвинени в корупция (според горните етажи на администрацията те били освобождавали роднини от данък сгради, според долните — били принесени в жертва, защото не освобождавали шефовете си от данък сгради). Самолетът „Трайдънт“ на Британските авиолинии се приземи, следователно, насред граждански хаос. Повечето от персонала на летището отказваха да работят и пасажерите трябваше да освобождават багажа от купчината под търбуха на самолета, и после да го носят сами през пистата до сградата на терминала. Опашките пред митницата и „Проверка на билети и багаж“ бяха дълги и неуправляеми.
— Как ще пътувате до Беладжо? — попита Фулвия Моргана, докато стояха на опашка.
— От вилата казаха, че ще изпратят кола да ме посрещне. Далече ли е дотам?
— Не много. Трябва да ни посетите в Милано по време на вашия престой.
— Би било много хубаво, Фулвия. Съпругът ви също ли е учен?
— Да, той е професор по италианска ренесансова литература в Рим.
Морис се замисли за миг-два.
— Той работи в Рим. Вие работите в Падуа. А пък живеете в Милано?
— Комуникациите са добри. Можете да летите няколко пъти на ден между Милано и Рим, а до Падуа има autostrada. Освен това, Милано е истинската столица на Италия. Рим е заспал, мързелив, провинциален.
— А Падуа?
Фулвия Моргана го погледна така, сякаш очакваше ирония.
— Никой не живее в Падуа — просто каза тя.
Те минаха през митницата с изненадваща скорост. Нещо в елегантния, властен вид на Фулвия или може би в нейния кадифен голф-панталон, привлякоха като магнит един служител и те скоро бяха свободни от потната, притискаща, нетърпелива тълпа. От другата страна на паспортния контрол, обаче, имаше друга потна, притискаща, нетърпелива тълпа — от посрещачи. Някои държаха вдигнати табелки с напечатани имена, но нито едно от тях не беше на Зап.
— Нека не ви задържам, Фулвия — каза Морис, с нещастно изражение. — Ако никой не се появи, ще взема автобус.
— Автобусите стачкуват — каза Фулвия. — Имате ли телефон на вилата? — Морис й даде писмото-потвърждение, че ще бъде посрещнат. — Но тук пише, че пристигате миналата събота, на Малпенса, другото летище — забеляза тя.
— Да наистина, но аз промених плановете си, за да присъствам в Рамидж. Писах им за това.
— Може да не са получили писмото ви — каза тя. — Пощенските услуги са нашият национален позор. Ако имам наистина спешно писмо за Щатите, отивам с колата до Швейцария да го изпратя оттам. Пазете багажа.
Тя беше мернала празна телефонна кабина и се спусна към нея, грабвайки приза под носа на вбесен бизнесмен. Един момент по-късно се върна, за да потвърди догадките си.
— Както и мислех, не са получили писмото ви.
— По дяволите — каза Морис. — Какво да правя?
— Всичко е уредено — каза Фулвия. — Ще прекарате нощта у нас, а утре от вилата ще изпратят кола до нашата къща.
— Това е много мило от ваша страна — каза Морис.
— Изчакайте пред вратите с багажа — каза Фулвия. — Аз ще докарам колата.