Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— По-бързо, по-бързо! — трескаво молеше Морис.
Вече се чуваше някой да изкачва стълбите, припявайки популярна песен.
— Спокойно, Морис, Ернесто е светски човек — каза Фулвия. Тя мушна ключе в белезниците и с леко щракване той беше свободен.
Но последва друго едно щракване и вратата на спалнята се отвори. Един елегантен мъж в костюм с прошарена коса и силен слънчев тен влезе вътре.
— Ернесто, това е Морис — каза Фулвия, като целуна съпруга си по двете бузи и го поведе през стаята, където Морис припряно вдигаше гащетата си.
— Felice di conoscerla, signore — Лицето на Ернесто цъфна в широка усмивка и той подаде ръка, която Морис безсилно стисна.
— Ернесто не говори английски — каза Фулвия. — Но всичко разбира.
— Аз май че не — каза Морис.
Ернесто отвори една от огледалните гардеробни врати, окачи костюма си, свали обувките си с два ритника, без да се наведе, и се отправи към прилежащата баня, като пътьом събличаше ризата си през глава. Изотдолу се чу приглушена италианска реч.
— Какво каза? — отвори уста Морис, когато вратата на банята се затвори зад Ернесто.
— Че ще си вземе душ — каза Фулвия, оправяйки възглавниците върху леглото. — И после ще дойде при нас.
— При нас ли? Къде?
— Тук, разбира се — каза Фулвия, вмъкна се в леглото и се настани в центъра му.
Морис онемя за миг.
— Хей! — с укор в гласа каза той след секунда. — Подозирам, че всичко това е нагласено!
Фулвия пусна усмивката си на Мона Лиза.
В малката баня на апартамента им на „Фицрой скуеър“ Телма Рингбаум се приготвяше за лягане с по-голямо старание от обикновено. Изминалият ден беше дълъг и изморителен: агенцията, от която бяха наели апартамента, ги остави да чакат няколко часа, докато извадят дубликат на ключа, който се бил загубил. Когато най-сетне влязоха, установиха, че водата е спряна неизвестно откъде и трябваше да се обадят на агенцията да изпрати човек да я пусне, но пък за да направят това, им се наложи да излязат и да потърсят наоколо неизпочупена от вандали телефонна кабина, защото телефонът в апартамента беше изключен. Кухненската печка беше толкова мръсна, че Телма не се реши да направи на нея дори кафе, преди да я изчисти, а вътрешността на хладилника представляваше нещо като действащ модел на глетчер и трябваше да го размрази преди употреба. Без да се е наспала добре предната нощ, докато приключи с тези задачи, като междувременно накупи и основните хранителни продукти от местните магазини, а освен това сготви вечеря (тъй като Хауърд не обичаше да ходи по ресторанти), Телма беше вече готова да падне от умора. Но нещо специално предстоеше между нея и Хауърд, а животът на Телма не беше така препълнен с романтика, че да си позволи да го пропусне. Освен това, Хауърд се нуждаеше от утешение след получаването на това разочароващо писмо от Морис Зап.
Въпреки умората и обезсърчаваща обстановка в банята — цялата в паяжини и ронеща се боя, Телма чувстваше нарастване на еротичната си възбуда, докато се приготвяше да достави удоволствие на Хауърд. Тя омекоти водата във ваната с ароматична пяна, масажира се след това с парфюмиран крем за тяло, парфюмира се леко зад ушите и в други интимни отвори и цепнатини и си облече най-секси нощницата — фриволна дреха от черен найлон. Изчетка косата си сто и един пъти и прехапа устните си, за да се зачервят. После на пръсти се вмъкна в дневната, остави вратата отворена и застана на прага.
— Хауърд! — изгука тя.
Хауърд се беше привел пред древния черно-бял телевизор и бърникаше копчетата, докато екранът премигваше и пращеше.
— Да? — каза той, без да се обръща.
С глуповата усмивка Телма каза:
— Сега можеш да ме притежаваш, скъпи!
Хауърд Рингбаум се обърна и я погледна с безразличие.
— Ама сега не те искам — каза той и продължи да се занимава с телевизора.
В този момент Телма Рингбаум реши, че ще изневери на съпруга си при първата удала й се възможност.
По целия свят хората са в различно състояние: обличат се или се събличат, сами или по двойки, заспиват или се събуждат, работят или почиват. В момента, в който Пърс Макгаригъл крачи по една ирландска улица посред нощ с ловджийската шапка на Морис Зап на главата си, същият слънчев лъч, който сега, отразен от луната, осветява пътя му и му показва формите на тъмнеещите ферми и селски къщи, където хора и животни спят и хъркат, само преди няколко секунди е събудил бездомниците по улиците на Бомбай и фабричните работници на Омск, светвайки право в премигващите им лица или прокрадвайки се през пролуките на окъсани завеси и повредени щори.