![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Аз съм само един вожд на свободните, докато ти си син на дук.
— Без да знаеш какво казваш, ти го каза — отзова се Лито.
Стилгар леко се начумери. Някога, много отдавна, Муад’Диб го бе сгълчал по същия начин.
— Стил, нали си спомняш? — подхвана момчето до него. — Бяхме под Хабания Ридж, сигурно не си забравил и сардукарския капитан Арамшам. Той уби свой приятел, за да се спаси. В този ден ти многократно настояваше да се запази животът на сардукарите, видели нашите тайни пътища. А накрая рече, че те неминуемо ще разкрият това, което вече знаят, така че трябва да бъдат убити. Тогава баща ми отбеляза: „Без да знаеш какво казваш, ти го каза.“ Ти се обиди. Отговори му, че си само обикновен вожд на свободни. А дуковете са длъжни да знаят неизмеримо по-важни неща.
Стилгар сепнато погледна към Лито. Бяхме под Хабания Ридж! Ние! Това дете, дори още незаченато тогава, помнеше подробно всичко случило се в него ден. Ето още едно доказателство, че атреидите не можеха да бъдат преценявани по обичайните стандарти.
— А сега ще ме слушаш какво казвам аз — натърти Лито. — Ако умра или изчезна в пустинята, трябва да избягаш от Сийч Табър. Заповядвам ти. Трябва да вземеш със себе си Гани и…
— Все още не си мой дук! Ти си само едно… дете!
— Аз съм зрял човек в тялото на дете — отвърна Лито. Посочи надолу към тясна цепнатина в скалите под тях. — Ако умра тук, ще бъде именно на това място. Ще разбереш по кръвта. И вече ще знаеш. Вземи сестра ми и…
— Удвоявам пазачите ти — отвърна Стилгар. — Повече няма да идваш насам. Сега тръгваме и…
— Стил! Не можеш да ме задържиш. Върни отново назад времето към Хабания Ридж. Спомняш ли си? Преработващият комбайн(*) бе ей там в пясъка, а приближаваше един творец-вестител(*). Никаква възможност за спасяването на комбайна от червея. На баща ми му стана неприятно, че не може да запази машината. А Гърни мислеше само за хората, които бе изгубил долу в пясъците. Спомняш ли си какво каза той? „Баща ти трябваше да се загрижи повече за хората, които не можа да спаси.“ Стил, заповядвам ти да спасяваш хората. Те са по-важни от вещите. А Гани е най-скъпоценното нещо, защото, ако ме няма мен, тя е единствената надежда на атреидите.
— Повече не искам да те слушам — каза Стилгар.
Той се обърна и заслиза по скалите към оазиса зад пясъчното пространство. Чу как Лито го последва. Когато мина покрай него, момчето се обърна и подметна:
— Стил, забелязваш ли колко са хубави тази година младите жени?
„Животът на отделния човек, като и животът на едно семейство или дори на цял народ, се запазва като памет. Моят народ е длъжен да стигне до тази мисъл като част от своя процес на съзряване. Хората от този народ представляват единен организъм; в своята съхраняваща се памет той натрупва все повече и повече опит от преживените животи, който се събира в склада на подсъзнанието, Човечеството се надява да се възползва от събрания материал, когато това се наложи в непрестанно изменящата се вселена. Ала по-голямата част от натрупаното може и да бъде разпиляна от сляпата игра на случая, наречена «съдба». Значителен дял може и да не бъде включен във взаимоотношенията на еволюционния процес и по този начин да не му бъде дадена оценка; така той не влиза в потока на онези промени на околната среда, които оказват своето въздействие върху живата плът. Човешкият род може да забравя! Именно тук изпъква особено ценното качество на Куизъц Хадерах за което в «Бин Джезърит» не са подозирали — Куизъц Хадерах никога не забравя.“