Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Джейсън не си направи труда да поправи неправилно цитираните си думи — най-добре беше да смятат, че е изцяло на тяхна страна.
— Повикай останалите и ще ви кажа. Особено държа да видя Накса и другите контактьори, които са при нас.
Хората се събраха веднага, щом нареждането стигна до тях. Всички знаеха, че боклукчията бе убит, за да оживее чужденецът, че в него беше надеждата им за спасение. Джейсън впери поглед в скупчените наоколо лица и затърси най-точните думи, за да им обясни какво трябва да се прави. Едва ли имаше смисъл да им казва, че мнозина от тях ще загинат в тази акция.
— Всички ние искаме да видим края на войната тук, на Пиръс. Има начин за това, но той ще струва живота на доста хора. Някои от вас може да загинат. Но мисля, че цената е оправдана, тъй като успехът ще ви донесе всичко, което някога сте искали. — Той плъзна поглед по изпълнените с напрежение и очакване лица. — Ще нахлуем в града, ще извършим пробив в периметъра. Знам как може да се направи това…
Тълпата зашумя и се раздвижи. Някои изглеждаха развълнувани, радостни, че ще унищожат отколешните си врагове. Други гледаха Джейсън, сякаш той беше полудял. А имаше и такива, които бяха зашеметени от величавостта на предложението — да се пренесе битката в твърдината на въоръжения до зъби враг. Но всички притихнаха, когато Джейсън вдигна ръка.
— Знам, че ви се струва невъзможно. Но нека ви обясня. Трябва да се направи нещо… и сега му е времето. Отсега нататък положението може само да се влошава. Градските пир… боклукчиите могат да преживеят и без храната ви, концентратите им имат ужасен вкус, но човек може да поддържа живота си с тях. Но те ще се опълчат срещу вас с всички възможни средства. Край на металите за вашите инструменти или пък на резервните части за електронната ви техника. Ненавистта им вероятно ще ги накара да издирят стопанствата ви и ги изпепелят горе, от кораба… а може да стане и още по-лошо. В града губят войната срещу тази планета. Населението им намаляла с всяка изминала година и един ден тях просто няма да ги има вече. Тъй като знам как им действа всичко това, аз съм сигурен, че те първо ще унищожат кораба си, а след това и цялата планета, ако е възможно.
— Как можем да ги спрем? — извика някой.
— Като нанесем удара сега — отвърна Джейсън. — Познавам града до най-малката подробност и знам как е организирана отбраната им. Периметърът е предназначен да ги пази от животинския свят, но ние бихме могли да извършим пробив в него, ако действително сме решени да действаме така.
— Каква полза ще има от това? — сряза го Рес. — Разрушаваме периметъра и те се оттеглят… след това контраатакуват в пълен състав. Нима можем да се съпротивляваме срещу оръжията им?
— Няма да ни се наложи. Космодрумът им граничи с периметъра и аз знам съвсем точното местоположение на кораба. Ето къде ще извършим пробива! На кораба няма специална охрана и наоколо няма много хора. Ще завземем кораба. Не е важно дали можем да го управляваме, или не. Този, който владее кораба, владее и Пиръс. Веднъж само да се доберем до него, и ще ги заплашим, че ще го унищожим, ако не изпълнят условията ни. Те ще трябва да избират между масово самоубийство или сътрудничество. Надявам се, че ще проявят достатъчно разум и ще ни сътрудничат.
Потресени от думите му, всички се умълчаха за миг, но след това отново заговориха в един глас. Глъчката не изразяваше съгласие, а просто вълнение и най-накрая Рес трябваше да въведе ред.
— Тихо! — извика той. — Чакайте Джейсън да свърши и тогава решавайте. Все още не сме чули как трябва да се извърши едно такова нашествие.
— Планът ми изцяло зависи от контактьорите. Накса тук ли е? — И Джейсън изчака облеченият с кожи човек да си пробие път до предната редица. — Искам да науча нещо повече за контактьорите, Накса. Знам, че можете да разговаряте с доримите и кучетата тук, но как стои въпросът с дивите животни? Можете ли да ги накарате да изпълняват заповедите ви?
— Нали са животни… разбира се, че можем да разговаряме с тях. Колкото повече контактьори сме, толкова повече сила имаме. Можем да ги накараме да правят каквото поискаме.
— Значи нападението ще успее — развълнувано каза Джейсън. — Ще можете ли да съберете всичките си контактьори в единия край на града — точно срещу космодрума — и да разбуните животните? И да ги накарате да атакуват периметъра?
— Дали можем! — извика Накса, въодушевен от предложението. — Ще доведем животните от всички краища на планетата и ще устроим най-голямото нападение, което някога са виждали!
— Тогава това решава всичко. Контактьорите ви ще дадат заповед за настъпление към противоположната страна на периметъра. Ако не се показвате, на охраняващите въобще няма да им хрумне, че става въпрос за нещо повече от едно нападение на животни. Виждал съм ги как действат. Когато една атака се усили, те се обръщат за подкрепление към вътрешността на града и изтеглят хората си от другите части на периметъра. В разгара на битката, когато вече са хвърлили всичките си сили към другия край на града, аз ще поведа хората, с които ще извършим пробива и ще пленим кораба. Това е планът ми и няма начин да не успеем.