Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Зад ъгъла на една сграда се появи човек, който тичаше насреща им. Щом видя нашествениците, пирийските му рефлекси веднага го изпратиха със скок към прикритието на един вход. Но останалите също бяха пирийци. Пронизан от три метални стрели, човекът бавно се свлече на улицата. Нападателите продължиха да тичат устремно между ниските складови помещения. Пред тях се появи корабът.
Някой обаче ги беше изпреварил — чуха скърцането на външния люк и го видяха как бавно се затваря. Обсипаха го с град от стрели, но напразно.
— Продължавайте! — извика Джейсън. — Да стигнем до корпуса, преди да се е добрал до оръдията.
Този път трима души закъсняха, а останалите се бяха озовали под търбуха на корпуса в мига, в който от всички корабни оръдия отекна задружен залп. Въпреки че гранатите и електрическите снаряди попадаха далеч от кораба, воят им бе оглушителен. Тримата, които останаха на открито, просто се стопиха в огьня. Човекът в кораба бе задействал всички оръдия едновременно, не само за да ликвидира нападателите, но и за да повика подкрепление. Ей сега щеше да се появи на екрана със зов за помощ. Времето им изтичаше.
Джейсън посегна към люка и се опита да го отвори, докато другите се оглеждаха. Той бе заключен отвътре. Някой го блъсна встрани и задърпа вградената ръчка. Тя се счупи и остана в ръцете му, но люкът не се отваряше.
Огромните оръдия бяха замлъкнали и те отново се чуваха един друг.
— Някой не е ли взел пистолета на убития? — попита Джейсън. — С него можехме да взривим това нещо.
— Не — отвърна му Рес. — Нали не спирахме никъде.
Преди още да е довършил, двама души вече тичаха обратно към сградите, отдалечавайки се един от друг. Корабните оръдия зареваха отново и залпът им повали единия. Но другият бе успял да се добере до сградите, преди да бъде взет на прицел.
Върна се бързо и се втурна вън от прикритието си, за да им хвърли пистолета. Ала не успя да се измъкне от обсега на снарядите и те го покосиха.
Пистолетът се плъзна почти до краката на Джейсън и той го сграбчи. В мига, в който взриви ключалката, до ушите им долетя воят от турбодвигателите на голям камион. Механизмът поддаде с въздишка и люкът увисна отворен. Всички се напъхаха вътре, преди да се е появил първият камион. Накса остана последен, за да прикрива с пистолета, докато те успеят да превземат командния пулт.
Веднъж показал им пътя, Джейсън не можеше да се надпреварва с тях, тъй че когато пристигна, битката беше вече приключила. Единственият пириец от града приличаше на игленик. Един от техничарите бе открил командното устройство на оръдията и стреляше необуздано, като отблъскваше камионите единствено с масирания огън.
— Някой да се свърже чрез станцията с контактьорите и да им каже да прекъснат атаката — нареди Джейсън.
Той намери видеофона и го включи с един замах. От екрана изумено го загледаха широко отворените очи на Кърк.
— Ти! — Думата се изтръгна от устата му като проклятие.
— Да, аз — отвърна Джейсън и продължи, без да вдига поглед, тъй като се занимаваше с командния пулт. — Слушай ме, Кърк… и не се съмнявай в думите ми. Може и да не знам как се пилотират тези кораби, но пък със сигурност знам как се взривяват. Чуваш ли този звук? — Той бързо щракна един ключ и наоколо се разнесе далечното и едва доловимо бучене на помпа. — Това е главната помпа за горивото. Ако я оставя да работи… което няма да направя веднага… тя би могла бързо да напълни камерата на двигателите със сурово гориво. С толкова много гориво, че да започне да изтича от задните цилиндри. Тогава какво си мислиш, че ще се случи на любимия ви космически кораб, ако натисна бутона за изстрелване? Не те питам какво ще ми се случи на мен — тъй като не ти пука, — но този кораб ти е по-скъп от живота.
В следващия миг в кабината настъпи мъртва тишина. Хората, които бяха превзели кораба, се обърнаха към Кърк. Дрезгавият глас отекна в залата.
— Какво искаш, Джейсън? Какво се опитваш да постигнеш? Защо си завел там тези животни? — Гласът му прегракна и секна, тъй като надигащата се в гърдите му ярост го задави.
— Мери си приказките, Кърк — леко го заплаши Джейсън. — Хората, за които говориш, са май единствените същества на Пиръс, които притежават космически кораб. И ще е по-добре да се научиш да се изразяваш прилично, ако искаш да го разделят с вас. Сега ела веднага тук и доведи Бруко и Мета. — Джейсън погледна към зачервеното и подуто лице на по-възрастния човек и изпита известно съчувствие. — Не гледай толкова нещастно — не е краят на света. Всъщност това би могло да бъде едно начало. И още нещо, когато си тръгнеш, остави този канал да работи. Заповядай всички видеофони в града да се включат чрез него, тъй че отвсякъде да се вижда какво става тук. Също така непременно включи и записващото устройство, за повторно гледане.