Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Идат — промълви той. — Най-голямото нещо, което съм чувал някога, всички зверове оттук до планината, реват с всички сили, препускат към града.
И Джейсън усещаше по някакъв начин онова, което ставаше наоколо. Из въздуха се носеше напрежение, прииждаше вълна от силен гняв и ненавист. Планът щеше да успее, сигурен беше, само да можеха да задържат атаката в определени граници. Контактьорите изглеждаха уверени в това. Те се бяха измъкнали тихо още сутринта — тънка нишка от парцаливи мъже, настроили съзнанието си на една-единствена мисловна честота, по която щяха да свикат всички живи същества на Пиръс, за да ги хвърлят в атака срещу града.
— Удариха! — внезапно заяви Накса.
Тутакси всички се изправиха и впериха поглед към града. Още в първия миг на атаката Джейсън почувства как стомахът му се свива и разбра, че всичко е наред. От далечината долитаха изстрели и тежко бумтене. Над дърветата се заиздигаха тънки струйки дим.
— Да заемем позиция — каза Рес.
Джунглата наоколо се тресеше от изпълненото с ненавист ехо. Дори недотам чувствителните растения се гърчеха, а въздухът гъмжеше от дребни, крилати твари. Накса се обливаше в пот и мърмореше нещо, докато отблъскваше животните, които напираха към тях. Когато стигнаха до последното прикритие от листа преди изпепелената зона, вече бяха загубили четири души. Единия го ужили някакво насекомо. Джейсън забърза с уреда за първа помощ към него, но като видя, че положението му е безнадеждно, се върна. Другите трима бяха или ухапани, или одраскани и беше твърде късно за някаква намеса. Подутите им и сгърчени трупове останаха на пътеката.
— Главата ме боли от проклетите зверове — измърмори Накса. — Кога ще влезем вътре?
— Още не — отвърна му Рес. — Чакаме сигнала.
Един от тях носеше станцията. Постави я внимателно на земята и прехвърли антената на един клон. Предавателят бе със защитен екран и излъчването не можеше да ги издаде. Беше включен, но от високоговорителя му се разнасяше само съскането на атмосферните смущения.
— Можехме да засечем времето… — каза Рес.
— Едва ли — отвърна Джейсън. — Или поне недостатъчно точно. Нали искаме да нанесем удара в разгара на атаката, когато ще имаме най-големи шансове за успех. Дори и да чуят съобщението, то едва ли ще има някакъв смисъл за онези вътре. А след минути вече няма да е от значение.
Звукът от високоговорителя се измени. Разнесе се някакъв глас и след миг прекъсна.
Донеси ми три варела брашно.
— Да вървим — настоя Рес, втурвайки се напред.
— Чакай — хвана го Джейсън за ръката. — Засичам огнехвъргачката. Ще открие огън след… ето! — Върху земята се изсипа огнен поток, сетне спря. — Имаме четири минути преди следващия… улучихме дългия интервал!
И те се затичаха, като се препъваха в овъглени кости и ръждясал метал. Двама мъже сграбчиха Джейсън под мишниците и направо го повлякоха със себе си. Това не влизаше в плана, но пък спести скъпоценни секунди. Когато се добраха до стената, го пуснаха и той измъкна собственоръчно направените бомби. Взетите от мъртвия Кранон снаряди бяха навързани с детонаторен кабел. Внимателно тренирани, сега всички движения бяха безпогрешни.
Джейсън бе избрал металната част от стената като най-подходящо място за пробив. Там беше най-сигурната бариера пред местния животински свят и едва ли тя бе укрепявана допълнително с пясъчни торби или с нещо друго, както останалите части на стената. Ако предположението му се окажеше невярно, с всички беше свършено.
Тези, които бяха пристигнали първи, вече бяха разпръснали по стената предварително приготвените буци от лепкава, втвърдена течност. Джейсън сложи отгоре снарядите и те залепнаха, образувайки нещо, наподобяващо висок колкото човек правоъгълник. В същото време детонационният кабел бе развит целият, а щурмоваците залегнаха в подножието. Препъвайки се през пепелищата, Джейсън се добра до детонатора, падна отгоре му и едновременно с това натисна бутона.
Оглушителният взрив зад гърба му разтърси стената, после лумнаха червени пламъци. Рес изпревари всички и задърпа с облечените си с ръкавици ръце огънатия и димящ метал. Включиха се още хора и извиха назъбените парчета встрани. Дупката бе пълна с дим и през нея не се виждаше нищо. Джейсън се хвърли напред през отвора, изтъркаля се върху купчината баластра и се удари в нещо твърдо. Премигна няколко пъти, за да пропъди дима от очите, и се огледа.
Намираше се в града.
След него се изсипаха и останалите, като мимоходом го изправиха, за да не го стъпчат. Някой забеляза кораба и всички се втурнаха натам.