Свят на смъртта I

— Идва някакъв камион — извика Рес. — Движи се бавно.

— Да го взривя ли? — попита човекът при командното устройство на оръдията.

— Не откривай огън — отвърна Джейсън, — докато не видим кой идва. Ако са хората, за които пратих, пропусни ги.

Камионът продължаваше да приближава бавно и артилеристът го проследи с визьора. Вътре имаше един шофьор и трима пътници. Джейсън изчака, за да се увери в самоличността им.

— Те са — каза той. — Спри ги на входния люк, Рес, и нека влизат непременно един по един. Прибери им пистолетите, а след това вземи цялата им екипировка. Няма начин да знаем кое би могло да бъде скрито оръжие. Особено внимавай с Бруко — кльощавият с лице като острие на секира — непременно да му прибереш всичко. Той е специалист по оръжията и оцеляването. И да доведеш шофьора; няма защо да им докладва за разбития входен люк или пък за състоянието на оръжието ни.

Чакането беше мъчително. Не отделяше ръка от бутона за помпата, макар и да знаеше, че никога няма да го натисне. Важно беше останалите да не разберат това.

По коридора се разнесе трополене и сподавени ругатни — вкарваха затворниците. Преди да се обърне към Рес, Джейсън погледна за миг към убийственото изражение на лицата им и сви юмруци.

— Изправи ги до стената и ги наблюдавай. Стрелците да ги държат на прицел с арбалетите си. — И той погледна към бившите си приятели, които сега изгаряха от омраза към него. Мета, Кърк, Бруко. Шофьорът беше Скоп, човекът, на когото Кърк някога бе възложил да го охранява. Сега, след като си бяха сменили ролите, той едва се въздържаше да не избухне.

— Внимавайте много — каза им Джейсън, — тъй като от това зависи животът ви. Стойте с гръб към стената и не правете никакви опити да се приближавате повече от това към мене. В противен случай ще бъдете застреляни на място. Ако бяхме сами, несъмнено всеки един от вас би могъл да ме докопа, преди да съм натиснал този бутон. Но не сме. Вие притежавате рефлексите и мускулите на пирийци, но и стрелците имат такива. Не рискувайте. Защото няма да бъде риск. А самоубийство. Казвам ви всичко това за собствената ви безопасност. За да можем да разговаряме на спокойствие, без някой от вас да изгуби самообладание и да падне прострелян изневиделица. Нямате никакъв избор. Ще бъдете принудени да ме изслушате докрай. Не можете нито да избягате, нито да ме убиете. Войната свърши.

— И ние я загубихме… и всичко стана, заради теб, предател такъв! — изрева Мета.

— Бъркаш и в двата случая — любезно й отвърна Джейсън. — Не съм предател, тъй като съм се посветил на всички хора на тази планета, както вътре в периметъра, така и извън него. Никога не съм твърдял нещо по-различно. Що се отнася до това, че сте загубили, ами че вие нищо не сте загубили. Всъщност сте спечелили. Спечелили сте вашата война срещу тази планета, само да искате да ме изслушате — тук той се обърна към недоумяващия Рес, който бърчеше сърдито вежди. — Разбира се, че и твоите хора са спечелили, Рес. Край на войната с града, ще получите лекарства, връзка с другите планети, всичко, което пожелаете.