Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Всички ли са от обожатели?
— Ама разбира се.
— Но това е прекрасно!
— Мис Емелин не изглежда особено впечатлена — съобщи мисис Хилтън. — Единственият джентълмен, за когото говори, е мистър Синклер.
— Това не означава нищо. — Лавиния хвърли шала си на един стол. — Факт е, че ужасната сцена в ложата на лейди Уортхем не ни е навредила.
— Така изглежда. — Мисис Хилтън огледа дрехите на Лавиния и неодобрително смръщи чело. — Надявам се, че никой не ви е видял да влизате. Божичко, изглеждате като просякиня!
Лавиния се погледна и потрепери.
— Предполагам, че трябваше да вляза през задната врата. Факт е, че прекарах ужасно неприятен следобед. На всичкото отгоре започна да вали и когато стигнах дотук, можех да мисля само за това как ще се скрия в прекрасния си, топъл кабинет и ще си налея чаша шери.
Мисис Хилтън я гледаше с разширени от ужас очи.
— Първо трябва, да се качите горе и да се преоблечете, мадам.
— Не, в никакъв случай. Нищо ми няма. Само наметката и шалът са мокри. Роклята ми, слава богу, остана суха. В момента е много по-важно да изпия чашка шери. Като лекарство…
— Но мадам…
По стълбата се чуха стъпки.
— Лавиния! — Емелин се наведе над парапета. — Слава богу, че си отново тук. Вече се притесних. Успя ли планът ти?
— И да, и не. — Лавиния окачи вехтата наметка на закачалката. — Какви са тези цветя?
Емелин изкриви лице.
— По всичко личи, че Присила и аз сме на мода. Преди един час лейди Уортхем ми изпрати възторжено писмо. Доколкото разбирам, всичко е простено. Покани ме на музикално представление. Тази вечер.
— Прекрасна новина. — Лавиния я огледа замислено. — Трябва да решим коя рокля ще облечеш.
— Нямам голям избор, нали? Мадам Франческа ми уши само една рокля, подходяща за такъв случай. — Емелин прихвана полите си и бързо слезе по стълбата. — Не се притеснявай за тоалета ми. По-добре кажи какво се случи в музея.
Лавиния подсмръкна нещастно.
— Ще ти разкажа цялата история, но първо трябва да се закълнеш, че никога, при никакви обстоятелства няма да споменеш и една думичка за случилото се пред мистър Марч.
— Майчице! — Емелин спря на последното стъпало. — Нещо се е объркало, нали?
Лавиния се запъти към кабинета си.
— Мога само да кажа, че събитията не се развиха така, както ги бях планирала.
Мисис Хилтън се опита да я спре.
— Моля ви, мадам, трябва да се преоблечете, преди да отидете в кабинета си.
— В момента имам нужда от чаша шери, а не от прилична дреха, мисис Хилтън.
— Но, мадам…
— Тя е права, Лавиния — подкрепи я Емелин, която бързо я бе последвала. — Наистина трябва да се преоблечеш.
— Съжалявам, че облеклото ми не ви харесва, но това е моя къща и имам пълното право да отида в кабинета си и да изпия чашка шери. По дяволите, аз съм си у дома и ще нося, каквото ми харесва. Мълчи, Емелин. Искаш ли да чуеш историята за музея или не?
— Разбира се, че искам — увери я Емелин. — Сигурна ли си, че всичко е наред?
— За щастие се отървах непокътната. Работата беше на косъм.
— На косъм? — Загрижена, Емелин повиши глас. — За бога, Лавиния, какво си направила?
— Появи се неочакван проблем. — Лавиния нахълта през вратата на кабинета си и веднага се запъти към витринката с шерито. — Както вече казах, мистър Марч не бива да научи какво съм правила днес, защото ще ме убие.
Тобиас вдигна глава от книгата, която четеше в близост до прозореца.
— Историята обещава да е много интересна.
Лавиния замръзна на мястото си.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Чакам те. — Той затвори книгата и хвърли поглед към часовника. — Пристигнах преди половин час и ми казаха, че си излязла.
— Точно това направих. — Лавиния отвори с трясък вратичката на шкафчето, грабна гарафата и си наля солидна порция шери. — Бях навън.
Тобиас я огледа небрежно от глава до пети.
— Да не си била на бал с маски?
Лавиния едва не се задави с шерито.
— Разбира се, че не.
— Или си решила да си увеличиш доходите, като станеш чистачка?
— С тази професия не се печелят достатъчно пари. — Лавиния отпи още една глътка шери и въздъхна доволно. — Не и докато не си готов да лъскаш и други неща, освен подовете.
Емелин я гледаше загрижено.
— Моля те, не ме карай да чакам. Какво се случи, докато беше в музея на Хугет?
Тобиас скръсти ръце под гърдите и се облегна на стената.
— Нима си отишла още веднъж в музея на Хугет? В този костюм?
— Точно така. — Лавиния прекоси стаята и се тръшна в едно кресло. Протегна крака и огледа съсредоточено дебелите си чорапи. — Реших, че би било от полза да проверя какви восъчни сцени са изложени в галерията на първия етаж. Хугет се правеше на много тайнствен.