Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Боя се, че не ви разбирам — пошепна Лавиния.
— След като родителите ни починаха, сестра ми и аз отидохме да живеем при леля и чичо. Леля Елизабет изобщо не беше въодушевена, че трябва да се грижи за две деца. А чичо Далтън беше отвратителен тип. Нападаше прислужничките и гувернантката… и други беззащитни жени, имали нещастието…
— Разбирам.
— Негодникът се опита да прелъсти Ан! Тя се отбраняваше с всички сили, но той беше много настоятелен. Ан се стараеше да не се мярка пред очите му, а вечер се криеше в моята стая. В продължение на три месеца всяка нощ барикадирахме вратата. Убеден съм, че леля Елизабет знаеше какво става, защото непрекъснато говореше, че трябва да омъжи Ан. Един ден се появи Тобиас. Имаше някаква делова работа с чичо.
— Мистър Марч е бил познат на чичо ви?
— По онова време Тобиас си изкарваше прехраната със сделки. Имаше доста клиенти. Чичо Далтън беше един от последните. Леля Елизабет се възползва от посещението му, за да покани няколко съседи на вечеря и карти. След това ги задържа да нощуват в къщата под предлог, че било много късно, за да се приберат вкъщи. Ан повярва, че при толкова много хора в къщата чичо няма да я закача, и реши да прекара нощта в собствената си стая.
— И какво се случи?
— Историята е дълга, затова ще ви кажа само, че леля Елизабет се погрижи сестра ми да бъде намерена в — както тя се изразяваше — компрометираща ситуация с Тобиас.
— Велики боже! Как го е организирала?
Антъни се взираше упорито в мокрите дървета навън.
— Леля Елизабет настани Тобиас в стаята до Ан. Двете стаи имаха свързваща врата, която, естествено, беше заключена. Рано сутринта леля влязла в стаята на Ан и отключила вратата. След това се развика и вдигна на крак цялата къща. Когато се събраха всички гости и слуги, тя заяви, че през нощта Тобиас се е промъкнал в стаята на Ан и й се е нахвърлил.
Лавиния трепереше от гняв.
— Но това е смешно!
Антъни се усмихна горчиво.
— Разбира се, че е смешно. Но в очите на съседите и слугите Ан беше паднало момиче. Леля Елизабет настоя Тобиас да се ожени за нея. Бях убеден, че той ще откаже. Бях малко момче, но още тогава разбирах, че той не е от хората, които позволяват да им натрапват решения. Никой не е в състояние да го принуди да направи нещо, което не иска. Не можете да си представите колко се изненадах, когато той каза на Ан да си събира багажа.
— Прав сте, мистър Синклер. — Гласът на Лавиния прозвуча почти нежно. — Тобиас не е от хората, които допускат някой да ги принуждава. Никога не би изпълнил искането на леля ви, ако не е бил готов за това.
— Най-учудващото в случая не беше, че той веднага отведе Ан. Когато ми каза и аз да си събера багажа, направо се слисах. В този ден той спаси и двама ни, макар че аз осъзнах този факт едва след години.
— Разбирам ви. — Лавиния си представи как се е чувствало малкото момче, когато е трябвало да замине с абсолютно непознат човек. — Сигурно сте били много изплашени.
Антъни изкриви лице.
— Не се страхувах за себе си. Що се отнася до мен, бях готов на всичко, само и само да се махна от дома на ужасните ни роднини. Но умирах от страх за Ан. Нямах представа какво ще направи с нея Тобиас, когато я заведе в къщата си.
— Ан страхуваше ли се от Тобиас?
— О, не. Никога. — Антъни се усмихна на спомена. — За нея той беше рицар в блестящо въоръжение. От самото начало. Тя се влюби в него още преди каретата да е излязла от имението на чичо ни. А когато потеглихме за Лондон, вече всичко й беше ясно.
Лавиния опря брадичка на ръцете си.
— Може би това е една от причините, поради които отначало не сте харесвали Тобиас. До този ден вие сте бил единственият, който се е радвал на любовта на сестра си.
Антъни я погледна замислено и смръщи чело.
— Може и да сте права. Никога не съм гледал на нещата от тази гледна точка.
— Кога се ожениха сестра ви и мистър Марч?
— След по-малко от месец. Сигурно се е влюбил в нея от пръв поглед. А и не би могло да бъде друго. Ан беше красива, външно и вътрешно. Най-мекото, най-нежното същество на този свят. Мила, прелестна, любвеобилна, уравновесена… Беше повече ангел, отколкото жена от плът и кръв. Твърде добра за този свят.
Накратко, жената на Тобиас е била пълна противоположност на мен, помисли си с известна горчивина Лавиния.
— Тобиас се страхуваше, че чувствата й към него почиват само върху благодарността и скоро ще угаснат — продължи Антъни.
— Разбирам.
— Заяви на Ан, че не е длъжна да стане негова жена и че не очаква от нея да изпълнява ролята на негова любовница. И още, че независимо от решението й ще намери начин да се погрижи за нас.