Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Вратата се отвори и в залата влязоха двама мъже. В смеха им звънеше радостно очакване.
Лавиния се скри в сянката на най-близката сцена. По-дребният от двамата мъже застана пред най-близките фигури.
— Защо няма лампи?
Едрият затвори вратата след себе си и се огледа в лошо осветеното помещение.
— Доколкото си спомням, зад всяка сцена има лампи.
— Видях една. — Дребосъкът се наведе да запали светлина.
Трепкащото пламъче затанцува по кофата и разкри престилката и полата на Лавиния. Тя се опита да се скрие по-дълбоко в сянката, но вече беше много късно.
— Я виж ти кой ни чака тук, Дейнър! — В сиянието на лампата Лавиния видя съвсем ясно похотта в очите на едрия мъж. — Да не би някоя от восъчните фигури да е оживяла?
— По-скоро ми прилича на живо момиче. Ти ми каза, че в тази специална галерия винаги има по някоя чистачка, готова да достави удоволствие на посетителите. — Дребосъкът оглеждаше Лавиния с нарастващ интерес. — Малко е трудно да се разбере как изглежда… в този мрак и с това облекло.
— Значи трябва да я накараме да го съблече. — Едрият мъж извади от джоба си шепа монети. — Какво ще кажеш, миличка? Колко искаш за малко забавление?
— Извинете ме, господа, но трябва да си вървя. — Лавиния направи крачка към вратата. — Вече почистих етажа и…
— Не бягай, момиче. — Едрият мъж задрънка още по-силно с монетите, без съмнение убеден, че звукът е много привлекателен. — Приятелят ми и аз ще ти предложим много по-интересно и доходно занимание.
— Не, благодаря. — Лавиния грабна парцала и го вдигна към лицето си. — Аз не работя в тази област, затова смятам да ви оставя да се наслаждавате на изложените сцени.
— Не ти позволявам да си отидеш толкова бързо. — В гласа на Дейнър звънна недвусмислена заплаха. — Приятелят ми каза, че фигурите са изработени така, че да ги оцениш най-добре с хубаво момиче в ръцете.
— Покажи лицето си, жено. Махни това боне и шала и дай да те видим.
— Какво те интересува дали е красавица! Вдигни си полите за нас, скъпа. Бъди добро момиче.
Лавиния протегна ръка към бравата.
— Не ме докосвайте!
Отказът й очевидно подейства възбуждащо на Дейнър, който направи крачка към нея.
— Няма да си отидеш оттук, преди да видим какво имаш да ни предложиш.
— Не се страхувай. — Едрият мъж й хвърли една монета. — Готови сме да си платим честно и почтено.
Лавиния стисна до болка месинговата брава.
— Според мен малката има намерение да избяга — изръмжа едрият мъж. — Ти си виновен, Дейнър, у теб има нещо, което наранява нежното й сърчице.
— Евтина малка уличница като нея не може да си позволи да има нежно сърчице — изсъска дребосъкът. — Ей сега ще й покажа какво е истински мъж.
Дейнър се хвърли към Лавиния, но тя го плесна през лицето с мокрия мръсен парцал.
— Тъпа малка курва! — Дейнър отстъпи крачка назад и изтри лицето си. — Как смееш да нападаш човек, който стои по-високо от тебе?
— Какво, по дяволите, ти става, момиче? — Едрият мъж също загуби търпение. — Нали ти казах, че сме готови да си платим за услугата.
Лавиния отвори вратата, продължавайки да държи парцала като щит пред себе си.
— Върни се, мръснице! — Дейнър се хвърли отново към нея, забравил оръжието й.
Без да губи присъствие на духа, тя го удари отново с парцала и този път в устата му влезе мръсотия, която го задави и го накара да се отдръпне.
— Какво правиш, по дяволите? — изрева едрият мъж, но не посмя да я нападне.
Лавиния хвърли парцала в лицето му, мушна се през вратата и хукна надолу по стълбата. Хвана се за парапета, за да пази равновесие, и ускори темпото. Дейнър отвори широко вратата и я изпрати с поток от ругатни.
— Кучка! За каква се мислиш, по дяволите?
— Остави я — посъветва го приятелят му. — В Ковънт Гардън чакат десетки момичета. Хайде да разгледаме изложбата, а после ще си намерим някое кротко пиленце.
Лавиния тъкмо изкачваше стълбището към дома си на Клермънт Лейн, когато отново заваля. Само това ми липсваше, каза си унило тя. Подходящ край за един крайно напрегнат следобед.
Отвори вратата със своя ключ и спря изненадано. Цялата къща ухаеше на рози. Толкова силно, че едва не се задуши.
— Какво става тук, за бога? — Лавиния свали вълнения си шал и се огледа. Кошници и вази със свежи цветя почти закриваха масата. До тях имаше табла, препълнена с визитни картички.
Появи се мисис Хилтън, бършейки ръце в престилката си, и се засмя доволно.
— Започнаха да пристигат малко след като излязохте, мадам. Очевидно мис Емелин е привлякла вниманието на доста хора.
За момент тази радостна новина отклони вниманието на Лавиния от собствените й грижи.