Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Днес следобед мисис Лейк е била нападната — обясни той колкото можеше по-спокойно. — Мисля, че имам сериозна причина да съм в лошо настроение.
Антъни се замисли, после за учудване на Тобиас кимна в знак на съгласие.
— Понякога страхът оказва такова въздействие върху мъжа, нали? — отбеляза мъдро той. — Не те обвинявам за силните чувства в този случай. Несъмнено тази нощ ще страдаш от кошмари.
Тобиас не му отговори. Както винаги, Антъни имаше право.
Когато мисис Хилтън въведе Антъни в кабинета й, Лавиния изненадано вдигна глава от бележките си.
— Добър ден, сър.
Момъкът направи елегантен поклон.
— Благодаря, че ме приехте, мисис Лейк.
Лавиния успя да се усмихне любезно и не му позволи да забележи колко е напрегната.
— Винаги сте добре дошъл в дома ми. Моля, седнете, мистър Синклер.
— Ако нямате нищо против, ще остана прав. — Лицето на Антъни изразяваше решителност. — Малко ми е трудно да говоря. Никога преди не съм правил такова нещо.
Най-лошите й страхове се потвърдиха. Потисна въздишката си, затвори тетрадката и се подготви да изслуша официална молба за ръката на Емелин.
— Преди да започнете, мистър Синклер, искам да ви кажа, че ви ценя високо. Вие сте забележителен млад мъж.
Антъни явно се изненада от забележката й.
— Много мило, че ми казвате това, мадам.
— Доколкото знам, току-що сте навършили двадесет и една години.
Момъкът смръщи чело.
— Какво общо има възрастта ми?
Лавиния се покашля.
— Има хора, които са по-зрели от годините си. Емелин със сигурност е една от тях.
В очите на Антъни светна възхищение.
— Мис Емелин е учудващо умна девойка.
— Макар че още не е навършила осемнадесет години.
— Да, наистина.
Не се справям добре, укори се Лавиния.
— Факт е, че аз не бих искала Емелин да се омъжи твърде рано, сър.
Антъни засия.
— Напълно съм съгласен с вас, мисис Лейк. Мис Емелин не бива да бърза с този въпрос. Би било голяма грешка, ако се сгоди прибързано. Забележителен ум като нейния сигурно ще се чувства много потиснат и ограничен в рамките на брака.
— Тук сме на едно мнение, сър.
— Според мен трябва да разрешите на мис Емелин сама да определи темпото.
— Направила съм го, сър.
Антъни кимна и продължи:
— Колкото и да се възхищавам на мис Емелин и колкото и да съм загрижен за щастието й…
— Не знаех, че сте загрижен.
— Разбира се, че съм — увери я Антъни. — Но, както вече казах, днес не съм дошъл да говорим за бъдещето на вашата племенница.
Лавиния изпита толкова силно облекчение, че й се зави свят. Вече не беше нужно да търси извинения, за да отхвърли предложението му. Отпусна се и се усмихна на Антъни.
— В такъв случай, мистър Синклер, за какво искате да говорите с мен?
— За Тобиас.
Част от облекчението й се изпари.
— Какво за Тобиас? — попита предпазливо тя.
— Знам, че днес следобед сте се карали.
Лавиния махна небрежно.
— За пореден път не успя да се въздържи. Какво толкова? Както вече казах, не му е за първи път.
Антъни кимна нещастно.
— Тобиас е склонен към известна… рязкост. Освен това никога не е бил търпелив с глупците.
— Аз не се смятам за глупачка, мистър Синклер.
В очите на момъка светна ужас.
— Дори не съм намекнал за нещо подобно, мисис Лейк.
— Благодаря.
— Опитвам се да ви кажа, че в природата на връзката му с вас има нещо, което непрекъснато го предизвиква.
— Ако сте дошли да ме помолите да не го нервирам повече, боя се, че си губите времето. Уверявам ви, че не го правя нарочно. Но както вече отбелязахте, в природата на нашата връзка има нещо, което го изнервя.
— Точно така. — Антъни се заразхожда напред-назад. — Работата е там, че не бих искал да го съдите много строго, мисис Лейк.
Сега беше неин ред да се изненада.
— Какво имате предвид?
— Уверявам ви, че под малко грубата си външност Тобиас е чудесен човек. — Антъни спря пред прозореца. — Никой не го познава по-добре от мен.
— Разбирам, че сте много привързан към него.
Антъни изкриви лице.
— Някога не беше така. Истината е, че когато сестра ми се ожени за него, бях враждебно настроен. Даже го мразех.
Лавиния се изненада още повече.
— Но защо, за бога?
— Защото Ан беше принудена да се омъжи за него.
— Не мога да повярвам. — Лавиния не искаше да чуе, че Тобиас е прелъстил едно невинно момиче и му е направил дете.
— Тя се ожени за Тобиас заради мен, но и заради себе си. Не можех да се примиря с мисълта, че Ан се пожертва заради нас двамата. Известно време бях убеден, че Тобиас е олицетворение на злото.