Любов по неволя

— Значи ти смяташ, че тя заслужава учтивост и респект само защото е дама?

— Естествено.

— Ако искаш, ще ти разкажа някои неща за поведението на въпросната дама — предложи с безизразно лице Тобиас. — Истинската дама никога не би облякла дрехи на чистачка, за да се промъкне в галерия с еротични восъчни фигури, предназначени само за мъжки очи. Истинската дама никога не би се поставила нарочно в ситуация, в която ще я сметнат за евтина уличница. Истинската дама никога не би се изложила на глупави рискове, които я принуждават да защитава честта си с мръсен парцал.

Антъни го слушаше и очите му все повече се разширяваха от изненада.

— Велики боже! Нима искаш да ми кажеш, че днес следобед мисис Лейк се е изложила на опасност? Затова ли си в такова ужасно настроение?

— Да, точно това искам да ти кажа.

— Проклятие! Това е ужасно. Добре ли е тя?

— Разбира се, че е добре — отговори през стиснати зъби Тобиас. — Благодарение на парцала и на бързия си ум. Била е принудена да се отбранява срещу двама мъже, които са я помислили за проститутка.

— Благодари на бога, че дамата не е от онези, които припадат при всяка криза. — В гласа на Антъни прозвуча облекчение. — С парцала, казваш? — В погледа му светна възхищение. — Трябва да кажа, че тя е много изобретателна жена.

— Сега не говорим за изобретателността й. Аз съм на мнение, че тя не би трябвало сама да се поставя в такова положение. В никакъв случай.

— Ами… виж, ти сам каза, че мисис Лейк е много независима.

— Независима е много слаба дума. Мисис Лейк е неукротима, непредвидима и ужасен инат. Не позволява да й дават тон в живота и приема съвети само когато й е изгодно. Никога не знам каква ще е следващата й стъпка, а тя не изпитва потребност да ме уведомява за действията си. Научавам за тях едва когато вече е много късно да я спра.

— Сигурно е на мнение, че ти имаш точно същите грешки — отговори подигравателно Антъни. — Неукротим си и не съм забелязал да изпитваш потребност да я уведомиш за плановете си, преди да предприемеш нещо.

Тобиас беше готов да избухне.

— Какво говориш, по дяволите! Изобщо не е необходимо да я уведомявам за всяка стъпка, която предприемам. Доколкото я познавам, тя ще настоява да ме придружи, а когато отивам да говоря с някого от осведомителите си, това е невъзможно. Не мога да я водя в заведения като „Трифон“, нито в клубовете, където имат достъп само мъже.

— С други думи, ти също не уведомяваш мисис Лейк за плановете си, защото знаеш, че има голяма вероятност да се скарате.

— Точно така. Да се караш с Лавиния е безсмислено.

— Това означава, че понякога губиш.

— Дамата може да бъде извънредно трудна.

Антъни не отговори на тази забележка. Единственият коментар беше многозначителното повдигане на веждите му.

Тобиас посегна към един молив и зачука но мастилницата. Незнайно по каква причина изпитваше потребност да се защитава.