Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Бетина отвори очи. Бе прекрасна сутрин — слънчевите лъчи проникваха през прозореца и огряваха стаята, а отвън се чуваше чуруликането на птиците. Нямаше търпение да излезе от стаята. Събуди Тристан и му каза да донесе дрехите й. Той неохотно стана, подаде й ги и без да каже дума, отново се мушна в леглото и мигновено заспа.
Бетина бе забравила, че ризата й е скъсана, но нямаше намерение да губи време в шиене, искаше час по-скоро да види майка си. Можеше да облече роклята си и без риза.
Избра лилавата памучна рокля и бързо я навлече. Изскочи от стаята, без да си направи труда да прибере косата си, която се спускаше свободно до кръста. Босите й крака изтръпнаха от студения под, докато тичаше по коридора към стълбите на долния етаж.
Мадлен и майка й бяха седнали край дългата маса и оживено разговаряха. Когато Бетина се появи, Мадлен смаяно се втренчи в нея, но майка й веднага стана и топло я прегърна.
— О, скъпа моя, добре ли си? Той каза, че няма да те нарани, но не ми позволи да те виждам.
— Аз съм добре… сега — отвърна Бетина и поведе майка си към масата.
— Знае ли Тристан, че си излязла от стаята? Той сигурно ще…
— Знае, мамо. Миналата нощ сключих сделка с него. Дадох му дума, че ще остана тук с него още една година. Като се сметне и времето, което вече прекарах на острова, ми остават по-малко от единадесет месеца.
— И ти се съгласи?
— Нямах избор. Той каза, че ще ме задържи още една година, а аз му обещах, че няма да се опитвам да избягам. Повече не можех да издържам заключена в онази стая.
— Ще бъде глупаво от твоя страна отново да се опитваш да избягаш — обади се Мадлен. — Тристан беше като полудял, когато ми каза, че си се качила на някакъв кораб и си заминала. Ужасно се страхувах за теб.
— Съжалявам, Мади. Но аз щях да се върна за теб. Нямаше да те оставя на този остров.
— О, няма нищо, детето ми — усмихна се старата бавачка. — Честно да си кажа, тук много ми харесва. Вече не готвя, но надзиравам двете момичета, които Тристан нае, за да прислужват в къщата.
— Кои са тези момичета? — любопитно попита Бетина.
— Алия и Каино. Тяхната по-голяма сестра Малома е омъжена за Жюл.
— Омъжена? Да, Тристан ми каза, че жената на Жюл е на острова.
— Имат и три деца, чудесни малки момиченца.
— А Тристан има ли жена и деца на острова? — язвително запита Бетина.
Мадлен и Жизел се спогледаха изненадано.
— Тристан никога не е имал сериозна връзка с някоя от жените в селото. Понякога посещава проститутки и това е всичко. Много от хората му са се оженили за момичета от селото и са си построили къщи на острова.
— Има ли в селото свещеник, който е извършил тези бракосъчетания? Бих искала да отида да се изповядам — замислено рече Бетина.
— Не, двойките са получили благословията на старейшината на селото и това е всичко. Но аз смятам, че убедих Жюл да доведе свещеник, който ще узакони тези бракове.
— Защо си се загрижила за това, Мади?
— Хората на Тристан наистина обичат жените и децата си и нямат намерение да ги изоставят. Аз просто искам браковете им да са благословени и от църквата.
— Струва ми се, че си загрижена за Жюл. Наистина, Мади, понякога прекаляваш. Не можеш да мислиш за всички. Жюл не заслужава вниманието ти.
— Аз също го опознах по-добре, Бетина — намеси се Жизел. — Трудно ми е да повярвам, че този мъж е заповядал да те бичуват до смърт.
— Да, и все още му се иска да ме види наказана. Ако нараня по някакъв начин Тристан, Жюл пръв ще грабне камшика, за да го стовари върху голия ми гръб.
— Тя е права, Жизел — неохотно кимна Мадлен. — Да беше видял Жюл в деня, в който Бетина се опита да убие капитана. Беше като полудял. Готов е на всичко за Тристан, защитава го така, както майката защитава сина си.
Жизел се намръщи и тъжно погледна дъщеря си.
— Страхувам се, че не те защитавах както трябва, скъпа моя.
— О, не, мамо, не бива да се обвиняваш. Не можеш да направиш нищо за мен, без да рискуваш живота си. Аз ще издържа, остава по-малко от година.
— Говориш така, сякаш си се примирила, Бетина. Няма да бъде една година. Нали граф Де Ламбер има карта на острова, тази, която му даде. Той ще ни спаси — каза Жизел.
Бетина въздъхна и разказа на майка си за разговора, който бе подслушала между Пиер и дон Мигел.
— Така че ще трябва да останем тук поне година, освен ако Тристан не реши да ни пусне по-рано — завърши тя.
— Тристан знае ли, че не възнамеряваш да се омъжиш за графа? — меко попита Жизел.
— Не. Вие, с Мадлен трябва да ми обещаете да не му казвате за това. — Бетина погледна Мадлен и Жизел, които кимнаха в знак на съгласие.