Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Но ако той знае, може би ще се ожени за теб… — плахо се намеси Жизел.
— Мамо, моите чувства към Тристан не са се променили, откакто за последен път говорих с теб. Аз все още го мразя и никога, никога няма да се омъжа за него! А освен това и той не желае да се жени за мен и няма да промени решението си.
— Но една година е дълъг срок, Бетина. Ако му родиш дете, той сигурно…
— Не! Дори не си мисли за това! — извика дъщеря й.
— Това няма да се случи!
— Успокой се, любов моя. Разбира се, че няма да се случи. Не исках да те разстройвам — бързо рече Жизел.
— Искаше й се и тя да е толкова сигурна, колкото Бетина.
— Съжалявам, че повиших тон, мамо. Напоследък доста често избухвам — унило се усмихна тя.
— Сигурно си имала причини.
— Да, наистина — засмя се меко Бетина.
— Ако Райън се бе върнал при мен, нашият живот щеше да бъде съвсем друг — тъжно каза Жизел.
— Райън? Кой е Райън? — попита Мадлен. Жизел се изчерви.
— Донеси на Бетина малко от топлия хляб, който Алия изпече, Мади, и чаша мляко, ако обичаш.
— Не си ли казала на Мади за Райън? — попита Бетина, когато старата жена излезе от стаята.
— Не, но мисля, че тя подозира, че е имало някой в живота ми. Знае колко щастлива бях за известно време. Но мисля, че сега едва ли има смисъл да й разказвам.
— Предполагам, че си права. Но аз исках да те попитам как се чувстваш. Да не би някой от мъжете да те е… безпокоил?
— За Бога, разбира се, че не — засмя се майка й. — Какво биха могли да искат тези мъже от стара жена като мен?
— Мамо, не бива да се отнасяш към това толкова несериозно. Ти не си стара и много добре го знаеш, а освен това си много красива — смъмри я Бетина.
— Не се тревожи, твоят капитан се грижи за мен.
— Така ли? Но той не ми каза нищо, аз дори не знаех дали има къде да спиш.
— Според мен той не е лош човек, въпреки че те е насилил да спиш с него. Предупреди ме да не се намесвам във вашите отношения. Аз съм под негова закрила. Чух да предупреждава хората си, че трябва да се държат с уважение към мен и да не ме безпокоят.
— Почтените действия не са характерни за него — язвително сви устни Бетина.
— Тристан беше повече от щедър към мен. Той ме настани в стаята до Мади. Даде ми скъпи платове, за да си ушия рокли, а освен това ми донесе и чифт обувки, защото видя, че моите са се скъсали.
— Тристан е направил всичко това за теб, без да си го молила?
— Да. Не очаквах, че ще се отнася толкова любезно към мен. Но мисля, че го прави заради теб, защото съм твоя майка.
— По-скоро, за да избегне гнева ми — горчиво рече Бетина.
— Не, мисля, че той наистина е загрижен за теб. Той не искаше да те държи заключена.
— Това, което казваш е абсурдно. Той се наслаждава на страданията ми — гневно отвърна Бетина и очите й изпуснаха зелени мълнии.
— На няколко пъти го виждах как тръгва към стълбите, решен да те отключи, но се спираше, борейки се със себе си. Изкачваше няколко стъпала, а сетне се връщаше и изхвръкваше като бесен от къщата. Не знаеше, че го наблюдавам, но съм сигурна, че искаше да те освободи.
— Може би просто ти се иска да вярваш, че е било така, мамо. Ти предпочиташ да мислиш, че Тристан е благороден мъж и че е загрижен за мен. Той ме иска само, за да задоволявам страстите му и нищо повече.
— Тристан говори ли френски? — попита майка й, внезапно сменяйки темата на разговора.
— Не. Той е английски пират, който говори само родния си език — с презрение отвърна дъщеря й.
— Не ми каза, че е толкова красив.
— Какво значение има дали е красив, или не, когато душата му е черна като на дявола?
— Не мислиш ли, че е обаятелен?
— Разбира се, че не. Тристан е истински дявол!
— Аз искам само да бъдеш щастлива, Бетина.
— Ще бъда щастлива, когато напусна този остров.
— Гласът ти е ангелски, когато говориш на родния си език, малката ми — меко каза Тристан.
Бетина рязко се извърна и видя, че стои зад нея.
— Защо трябва да ходиш толкова тихо? — остро попита тя. — Откога си тук?
— От няколко минути. Не исках да прекъсвам разговора ви. Сигурен съм, че има какво да си кажете — отвърна той и се отпусна на един стол до нея.
Бетина се извърна към майка си. Очите й бяха разширени от гняв.
— Защо не ми каза, че е тук?
— Той ми направи знак да не казвам нищо. Затова те попитах дали говори френски. Не исках да научи какви са чувствата ти към него. Ала докато говореше за него, лицето му не се промени, той наистина не разбира френски.
— Той знае какви са чувствата ми към него. Знае, че го мразя.
— Струва ми се, че достатъчно говори с майка си — каза Тристан с раздразнение. — Вече можете да говорите на английски.