Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Под постоянния натиск на Фетцер и Херцлет, които го бомбардират с отчаяни телеграми, и лишен от възможността да изпълнява техните искания. Дейвис решава да привлече Рузвелт като посредник за възстановяването на мира в Европа. За намеренията си той телеграфира на Херцлет, който, след като докладва за тях на Гьоринг, отговаря, че германското правителство „проявило интерес“. Сега му остава да се срещне с Рузвелт и да го привлече на своя страна.За това обаче му е необходима помощта на Джон Луис, макар че по това време — септември 1939 г. — отношенията между тях и президента са съвсем обтегнати. Очевидно Луис се е чувствувал толкова задължен към Дейвис, че преодолява гордостта си, и на 14 септември позвънява по телефона лично на Рузвелт с молба „конфиденциално да приеме мистър У. Р. Дейвис по въпрос, представляващ изключителна важност за страната и за цялото човечество“.
Рузвелт знае за машинациите на Дейвис и не изпитва никакво желание да разговаря с него, но разбира, че ако отклони срещата, окончателно ще си развали отношенията с Луис. Затова той отказва да се срещне с Дейвис „конфиденциално“, както е настоявал Луис, но се съгласява да го приеме „както обикновено“, Срещата е определена за следния ден.
След телефонния си разговор с Луис Рузвелт позвънява в Държавния департамент и нарежда помощникът на държавния секретар А. Бърл да присъствува на разговора, тъй като смята за необходимо той да бъде подробно записан.
Сутринта на 15 септември 1939 г. в Белия дом Рузвелт приема Дейвис, който веднага започва да му излага своя план. От седем години той извършвал крупни операции в Германия и през това време между него и Гьоринг се създали близки отношения. Тези дни той получил от него телеграма с молба „да изясни дали ще се съгласи президентът или сам да стане посредник, или да помогне да се намери за тази роля някаква неутрална страна“. Германците, продължава Дейвис, са съгласни да сключат мир, ако бъдат приети някои техни условия.
След като изслушва Дейвис, Рузвелт не отклонява предложеният му, но и не поема никакви задължения и не взема определена позиция. Той казва на Дейвис, че получава различни неофициални молби да се намеси в европейските работи и да помогне за възстановяването на мира, но че не е в състояние да направи това, докато към него официално не се обърне някое правителство.
Отговорът на президента не обезкуражава Дейвис. Той заявява, че германското правителство го е поканило на тайно съвещание, определено за 26 септември в Рим, и пита Рузвелт може ли там да сондира почвата и да му доложи след завръщането си.
— Разбира се — отговаря Рузвелт. — Интересува ме всяка информация за положението в Европа.
Веднага след излизането си от Белия дом Дейвис се обръща към Държавния департамент с молба да се дадат паспорти за пътуване до Италия на него, на жена му и на секретарката му. Но имената на двете жени вече фигурират в „Черната книга“ на Държавния департамент. Въпреки намесата на Луис, които не се стеснява по поръчение на Дейвис да позвъни на президента на САЩ по един толкова незначителен повод, и едната и другата не получават паспорти и Дейвис излита за Рим сам.
Естествено Луис не се успокоява. Още на следния ден той препраща на Рузвелт телеграмата, която уж Дейвис получил от Берлин в отговор на неговото съобщение за разговора с Рузвелт. В телеграмата подписана от Херцлет, се казва:
„Напълно сме съгласни да водим преговори с Рузвелт в съответствие с плана, съгласуван с вас през август. Новото споразумение за за Далечния Изток е важно за САЩ. Можем да ви уверим, че напълно се отказваме от по-нататъшни военни действия след войната с Полша, ако неутралното правителство на САЩ подкрепи новия ред в Европа. Опитайте се да убедите Вашингтон, че всеки товар, доставян на воюващите страни, ще се залавя и унищожава, което крие опасност от военен конфликт. Точно затова съществуващото сега положение трябва да се запази до завършването на срещата в Рим.“
Рузвелт повиква Бърл и нарежда този документ да се прибави към досието на Дейвис, което Държавният департамент води от 1928 г. Бърл отново информира президента, че Дейвис е агент на нацистите. Ако по отношение на последния у Рузвелт няма никакви съмнения, то поведението на Луис го озадачава. Той възлага на Бърл внимателно да наблюдава по-натататъшното развитие на събитията и да фиксира всичко, което Луис изпълнява по поръчение на Дейвис. Едновременно с това друг доверен човек на Рузвелт — Гарднър Джексън, в миналото един от помощниците на Луис, — получава за задача да следи своя бивш шеф.