Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— В крайна сметка хвърляте куропалата право в ръцете на султана — възразих аз. — Откривате му пътя, който той, като грък и патриот може би все още се колебае да поеме. Отнемате му пристанището и корабите, които е оборудвал със собствени средства. Опитвате се още повече да огорчите вече дълбоко оскърбен човек. Тази ваша политика е непонятна за мен.
— Изобщо не му вземаме пристанището, а само корабите — невинно запротестира Джустиниани. — Напротив! Именно стените откъм пристанището са под негов контрол. От венецианския квартал чак до Влахернския палат. Цялата вътрешна стена, която е дълга повече от пет хиляди стъпки. Аз скромно се задоволявам само със стената откъм сушата, която няма и хиляда стъпки дължина.
Не ми трябваше да гледам карта, за да разбера накъде биеше. С латинските бойни кораби, вардещи залива, нападение по тази част на стените откъм Златния рог едва ли можеше да се очаква. Една шепа войници беше достатъчна за цялостната й охрана и за контрола над корабоплаването в пристанището. По време на обсада тази част от стената беше най-безопасното място в града и турците можеха да го нападнат, само ако им израснеха крила. Командването на този участък беше безпредметна почетна длъжност.
Когато най-сетне разбрах за какво става въпрос, Джустиниани гръмогласно се разсмя, преви се, застена и се заудря с юмруци по коленете.
— Разбра ли най-после — заекна той и изтри сълзите от очите си. — Това е огромна част от отбраната. Несравнимо по-дълъг сектор от който и да е друг. Нотарас ще трябва да покаже доволство, макар да знае за какво става въпрос. А той ще разбере, защото не е глупав.
— Захвърляш недоверието си право в лицето му, тънко предрешено като почест — казах аз. — Може би това е мъдър ход? Може би?
Джустиниани престана да се смее и ме погледна въпросително.
— Отнехме на Нотарас възможността да стане предател — мрачно изломоти той. — Щом като обсадата веднъж е започнала, той ще е привързан към своя участък и дори да му се иска, не ще може да ни удари в гръб. Защо си недоволен? Та нали ти ме предупреди за него?
Логически погледнато, той е прав. Измислил е възможно най-дискретния начин за неутрализирането на Лукас Нотарас. Защо тогава съм недоволен?
19 март 1453
Днес големите бойни галеони влязоха в Кинегионското пристанище с развети платна и под звуците на фанфари и барабани. Моряците и войниците слязоха под строй на брега, взеха лопати, кирки и кошове и, разделени на отряди, всеки под знамето на собствения си кораб, напуснаха очертанията на града при двореца на Хебдомон. Там ги очакваше император Константин, качен на кон и придружен от царските сановници, блестящ в пурпур и злато, с корона на главата, и ги поздрави с добре дошли.
Преградният ров с над сто стъпки дължина бе разделен на обекти и капитаните на кораби забиха знамената си в точките, които им бяха показани. Осем стъпки бяха определени за ширина и дълбочина — работа сравнително лека за две хиляди копачи. По даден от василевса знак наредени в редица слуги избиха дъната на десет бъчви, от които всеки можеше да си вземе по чаша вино. Не беше за чудене, че се хванаха на работа с песни, състезаваха се да копаят и да пълнят кошовете с пръст, които други тичешком отнасяха за укрепването на външната стена. Гледката беше празнична и много народ се насъбра да зяпа. Присъствието на императора въодушеви притежателите на корабите, капитаните и щурманите, та и те се включиха да помагат. Привечер ровът беше почти готов без една малка част, която го отделяше от водата. Този ров естествено не може да бъде сравнен с големия ров, чиито стени са иззидани с тухли, но гръцките работници веднага се захванаха да заздравяват стените му с камъни и греди, за да не се срутят при пускането на водата.
22 март 1453
Мислех, че Джустиниани ми има доверие. Чак сега разбирам, че ми се е подигравал. Защото какво ли друго съм научил досега от него освен това, което един наблюдателен човек рано или късно щеше сам да открие и което, така или иначе, щеше да достигне до ушите на султана. Всеки път, когато ме използва като личен вестоносец и ме разкарва из целия град с безсмислени поръки, аз знам, че води тайни преговори или има тайна среща с шпиони от Пера, които му донасят сведения за султанската войска.