Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Джустиниани ме погледна много особено и продължи:
— Научих, че султанът заедно със сръбската кавалерия, е поръчал и опитни сръбски миньори. Сръбският деспот, оная стара лисица, естествено не признава нищо. Оплаква се, че мините му са се изпразнили и това е намалило неговите доходи. Помолил е всичките си роднини писмено за помощ, та нали се е свързал по роднински с всички дворове, от Унгария до Трапезунд. Той има наглостта да проси паридори от Константин, като в същото време се извинява, че е длъжен да спазва договорите и да изпрати кавалерията си на султана. Но в неговото писмо може много да бъде прочетено между редовете.
Ясно е, че за да започне в последния момент такова голямо начинание като изкопаването на нов защитен ров, Джустиниани е получил допълнителна информация за плановете на султана. Само че този факт ни най-малко не ме интересуваше. Това, което най-вече ме впечатли от новините, е отстраняването на Лукас Нотарас. От само себе си е ясно, че притежателите и капитаните на латинските кораби не ще приемат грък за адмирал на флотата и че желаят да се самоуправляват. Как ли точно сега василевсът се осмелява така жестоко да обиди куропалата?
— Ден след ден Лукас Нотарас те е очаквал да му се обадиш — рекох аз. — Как си посмял, без дори да разговаряшс него, да го отстраниш от неговия пост?
Джустиниани разпери ръце и нетърпеливо извика:
— Напротив! Напротив! В абсолютно единомислие с императора и с неговите съветници решихме, че като се вземе опитността му на стратег, би трябвало да му се отреди по-достойна роля в защитата на града. Та какво би могъл той да направи по време на обсадата с петте си прогнили дромона и с латинците, които настояват за самоуправление. Ние на практика го повишихме. Определихме една голяма част от отбраната на стените за него.
Не можех да повярвам на ушите си.
— Луди ли сте! — креснах аз. — Защо го подлагате на изкушение? Това не е честно нито към него, нито към града. Та той открито заяви, че по-скоро ще се предаде на султана, отколкото на папата.
Джустиниани страшно се радваше, че беше успял да ме вбеси.
— Това е положението — отсече той. — Това е израз на взаимото разбирателство и готовността за участие в защитата на гърци и латинци, на привърженици и противницина унията. Кой ни дава право да отхвърляме дадени хора заради техните искрени убеждения? Лукас Нотарас ще получи почти една четвърт от защитата на крепостните стени. Това е единомисленото решение на учредения Съвет по отбраната. Трябва да се сложи край на крамолите и недоверието. Един друг си протягаме братски ръка и рамо до рамо ще се бием за защитата на този прекрасен град.
— Да не би да си пиян? — попитах аз. — Или Константинси е загубил разсъдъка?
— Василевсът е повикал куропалата при себе си и по мои изчисления точно в този момент братски го прегръща като знак на примирие — злобееше Джустиниани. — Те, може би, ронят сълзи на умиление от това, че пак са се намерили. Гърците са като венецианците — много лесно се разревават. Ние, генуезците, сме направени от по-корав материал, но даже и аз се просълзявам от умиление, само като си помисля как моята простичка досетливост кара стари врагове да си протягат ръка.
Бях в такова настроение, че трудно понасях шеговития му тон. Джустиниани престорено избърса просълзените си очи. Трудно му беше да сдържа смеха си.
— Повишението ще помогне на Нотарас да преглътне загубата на дромоните — продължи да се криви той. — Като първо условие при защитата на пристанището Алойзио Диедо ще изиска прекалено малките и негодни кораби да се махнат оттам, за да не пречат. Императорските дромони ще бъдат разоръжени: ще им свалят мачтите и платната и ще ги откарат на сушата. Моряците и войниците от тях ще са добре дошли като подкрепление на участъка от стените под командуването на Лукас Нотарас, тъй като аз не съм в състояние да му отделя нито един от моите хора.
— Не се притеснявай — продължи той. — Много други по-малки съдове ще бъдат потопени или извадени на сушата, тъй като по време на битката могат да се откачат от котвите си или да се запалят и по този начин да повредят големите бойни галеони. Потопени или негодни за плаване, те няма да изкушават никого към бягство от града, ако положението стане много напечено. По този начин възнамеряваме да сме наясно с корабоплаването. Алойзио Диедо е умен мъж, въпреки че е венецианец.