Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Докато говореше, тя машинално крачеше напред-назад, опитвайки да подреди мислите, които нахлуваха в съзнанието й.
— Спешно са ни необходими резултатите от лабораторните изследвания — ще се постарая да притисна Дики. Интересува ме какво са извадили „метачите“ от канала в банята. Йост е взел душ, но сапунът беше сух. Когато отива на „работа“, нашият социопат-чистофайник вероятно носи в куфарчето си свой сапун и шампоан. Вече знаем за изискания му вкус, следователно ще се постараем да издирим откъде и кога е купил скъпи марки сапуни и шампоани, Фийни, ако обичаш, разговаряй с братовчедите, от които Йост е купувал сребърната жица, а аз ще отида в лабораторията, за да пришпоря Дики.
— Дадено — усмихна се ирландецът, в този момент комуникаторът му избръмча. Той стана, извади го от джоба си и се отдръпна встрани, за да говори.
— Лейтенант — обади се Макнаб, — хрумна ми нещо. — Той млъкна и се изчерви, но по този въпрос не можеше да говори деликатно. — Направи ми впечатление как Йост използва сребърната жица, за да постигне сексуално удовлетворение. Това ме навежда на мисълта, че макар той да е почитател на Моцарт и на хубавите вина, положително се интересува от порнография или е използвал услугите на проститутка, която обслужва клиенти със сексуални отклонения. Ако пък е вълк-единак, може би си стои вкъщи и гледа порнофилми на видеозапис или холограмни изображения. Дискове с подобни филми се продават свободно, а „по-твърдото порно“, включително садистичните версии, при които е заснето автентично убийство, се намират на черния пазар.
— Изглежда, си доста вещ по този въпрос — подхвърли Пийбоди.
— Известно време работих в Отдела за борба с порока — обясни младежът, но неспокойно се размърда на стола и продължи да говори на Ив: — Предлагам да проверим и тази възможност. Както казахте, лейтенант, този тип е колекционер. Виждал съм да се продават порнофилми, които дори имат някаква художествена стойност.
— Макнаб, понякога ме изненадваш — промълви Ив. — Заеми се с това.
— Искаш ли да погледаме заедно порнофилми, красавице? — прошепна той на Пийбоди, а Ив предпочете да се престори, че не го е чула.
— Извадихме късмет — заяви Фийни и прибра комуникатора в джоба си. — Проверих в компютъра за убийства, извършени със сребърна жица, но не открих подобно престъпление да е било извършено нито в Лондон, нито в цяла Англия в периода от време, който ни интересува. За всеки случай помолих един от моите служители да провери убийствата, при които има отклонение от шаблона, и той е ударил джакпота.
— Продължавай!
— В малко градче в Корнуол ченгетата са намерили двама мъртъвци близо до брега на океана. Труповете били полуразложени… пък и по ония места още живеят хищници, ако се досещаш за какво намеквам. Важното в случая е, че хората са били удушени с гарота, но тъй като оръжието на престъплението не е било намерено, отначало не можах да направя връзката. Освен това местните полицаи се включили в глобалната компютърна мрежа едва два месеца след откриването на труповете.
— Защо мислиш, че това е работа на Йост?
— Защото са извършени в периода от време, който ни интересува. Оръжието на престъплението също отговаря на предпочитаното от него. И двете жертви — мъж и жена — са били смазани от бой, най-много са пострадали лицата им. И двамата са били упоени и изнасилени. Моят човек е издирил снимките от местопрестъплението и ги е сравнил със снимките на Френч и на Талбът — нараняванията на шията и при четирите жертви са еднакви. Туристът, който се е обадил в полицията да съобщи за труповете, не е изчакал идването на ченгетата. Възможно е той да е взел сребърните жици.
— Установена ли е самоличността на жертвите?
— Да — двама контрабандисти, които са използвали къщичка на брега за своя база. Ако искаш, да събера повече информация, ще разговарям с човека, който е отговарял за разследването.
— Непременно го направи. Прехвърли сведенията на домашния ми компютър — и тях ще пробутам на федералните агенти. Дано поне за известно време ме оставят да работя на спокойствие и да не се разпореждат на моята територия. Предлагам за днес да приключим. Ще ви чакам у дома утре точно в осем. Ако междувременно някой от вас научи нещо важно, веднага да се свърже с мен.