Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Гуидероне стисна бронзовата топка, завъртя я, бутна вратата, но не влезе. Вътре четирима мъже в бедуински одежди седяха около една маса, всеки с обичайната за пустинята кърпа през устата, предназначена да предпазва от пясъчни бури, а в случая — срещу нежелано разпознаване. Джулиан не се нуждаеше от подобно прикритие. Той държеше всички да познават лицето на сина на Пастирчето, защото, проявяха ли неподчинение, това лице щеше да ги преследва до последния им дъх, а този момент можеше да настъпи във всеки час, всяка минута дори след мига на бунт.
— Добро утро, господа, или може би вече денят преваля — рече той, като прекрачи вътре и зае стола най-близо до вратата. — Надявам се, че всеки от вас старателно е проверил сигурността на мястото, което избрахме за срещата.
— В стаята няма друго освен столовете и тази маса — отвърна арабинът в отсрещния край, чиято обшивка от златист брокат, обточила неговата готра, обозначаваше високия му ранг. — Стените са проверени от наши подчинени, имаме тяхното уверение, че няма подслушвателни устройства.
— А какво ще кажете за себе си? За нас тук? Широките роби могат да скрият много неща, нали?
— Независимо от времето, в което живеем — обади се мъжът отляво на Джулиан, — древните правила на пустинята продължават да се зачитат. Наказанието за предателя все още е обезглавяване с кинжал, и то мъчително бавно. Никой от нас не би се поколебал да изпълни подобна екзекуция и това е известно на всички ни.
— Допада ми тази лаконичност. В такъв случай нека да започнем. Тъй като по правило нищо не бива да се записва, очаквам всеки от вас, като водач на своята фракция, да ми представи устен доклад. Прав ли съм?
— Прав сте — отвърна третият мъж, заел място в отсрещния край. — Може да ви се стори, че се повтаряме, тъй като всеки предава една и съща информация…
— В такъв случай, за да не губим време — прекъсна го четвъртият, седнал по диагонал отдясно на Джулиан, — тъй като за всекиго от нас е обявена награда, ако бъде заловен, и никой не би искал да остане по-дълго, отколкото е наложително, защо да не изложим общата информация, като всеки допълни географските подробности?
— Чудесна идея — съгласи се синът на Пастирчето, — но позволете преди това да поздравя всички ви за нещо, което е очевидно. Говорите моя език доста по-добре от повечето ми сънародници.
— Вие идвате от полиглотско общество от крайно необразовани хора — отбеляза арабинът шейх. — Ние сме различни, твърде различни. Аз например четох лекции по право и международна юриспруденция в Кеймбридж… заедно с много други мои братя ислямисти.
— Аз пък съм лекар, Медицински факултет към Чикагския университет, месторабота и частна практика в Станфорд… сред няколкостотин други мюсюлмани през годините — добави мъжът отдясно на най-главния сред присъстващите.
— Аз оглавявах катедра по средновековна история в един университет в Германия няколко години след като защитих доктората си в Хайделберг — тихо отбеляза най-нетърпеливият от присъстващите.
— Моите препоръки не са тъй впечатляващи — рече четвъртият делегат, — но пък са с по-прагматична насока. Аз съм електроинженер и съм работил върху крупни проекти за фирми, работещи както с правителствени, така и с частни компании. Моля се час по-скоро да настъпи денят, когато ще мога да се завърна и да строя на родна земя.
— Чудесно — промърмори Гуидероне, като погледна в очите четиримата араби. — Вие представлявате елитът на Близкия изток, а ви наричат терористи.
— Други биха предпочели определението „борци за свобода“, което е далеч по-точно — поправи го вождът. — Талмудатът и групата Стърн просто разполагаха с повече поддръжници на запад отколкото ние, а ние продължаваме каквото сме започнали, защото онези, които би трябвало да са наши съюзници, непрестанно сключват тъмни сделки с общите ни врагове. Възмутително е.
— Нанесем ли нашия удар, хубаво ще си помислят, преди да предприемат подобни преговори — рече най-неспокойният, — тъй че защо да не се захванем за работа?