Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Свържете се със следващия по ранг и ми го изпратете. Ще го преценя и ако е приемлив, ще му обясня, че крайно изтощеният Ал Кабор Хасин е получил сърдечен пристъп. Не е трудно.
— Надявам се нищо друго да не се е променило? — осмели се да попита ученият от Хайделберг.
— Абсолютно нищо — отвърна Гуидероне. — Ал Кабор беше прав. Огромни земи от Средиземноморието не ще дочакат мрака на нощта в продължение на седмици, докато пламтят пожарите. Ще постигнем съвършена симетрия от ужас, когато всички оръдия предизвикат кресчендо от сковаващ страх. Същото ще бъде и в Северно море, десетки петролни сонди ще бъдат взривени от наши верни помощници в Шотландия, Норвегия и Дания. Когато пожарите стихнат, цивилизованият свят, който всички познаваме, ще е изпаднал в хаос. И сам ще се подчини на властта ни… от рационални, дори градивни подбуди. Защото ние преди всичко сме благодетелни.
— Кога ще стане това? — попита ученият, превърнал се в терорист.
— В първия ден от новата година — отвърна Гуидероне. — Тази нощ започва предстартовото броене.
Камерън Прайс почука на вратата към апартамента, заеман от Скофийлд в голямата къща. В този ранен час, пет и половина сутринта, му отвори Антония, прикрила с ръка прозявката си. Съпругата на Брандън се извини, че я заварва по фланелена пижама.
— Ей сега ще метна една хавлия и отивам да уведомя мърморкото, че си дошъл. Най-добре ще е преди това да сложа кафето, иначе ще има да беснее.
— Не е необходимо, Тони…
— Разбира се, че е необходимо — прекъсна го тя. — Ако не за теб, за него е абсолютно необходимо. Нямаше да се появиш тук в този час, ако не се налагаше.
— Права си.
— Влизай тогава, но си запуши ушите, докато сложа кафето и го събудя.
Прайс я последва в малкия кухненски бокс.
— Толкова ли е бодлив?
— Все едно изригва вулкан. Свикнал е с времето в тропиците, Кам. Десет, десет и половина означава ранно утро.
— Прави ми впечатление, че много добре говориш английски.
— За това ми помогна Брей. Когато решихме, че трябва да останем заедно, той ми поръча купища плочи, после и ленти със записи „Да говорим правилно“ и всякакви такива. Той самият е учил в Харвард, но сега твърди, че граматиката ми била по-добра от неговата. Мен ако питаш, има право. Той причастие от наречие не може да различи.
— Аз също — призна Камерън, като седна на малката масичка, докато Антония зареди кафе-машината. — Прощавай за любопитството, макар че можеш и да не ми отговаряш, но как тъй решихте да „останете заедно“, както сама се изрази?
— Предполагам, най-близко до ума е да ти кажа, от любов — отвърна Антония, като се извърна, за да погледне Прайс. — Което е истина, разбира се, както физически, така и емоционално, но имаше и нещо повече, нещо много повече. Брандън Скофийлд бе изгубил почва под краката си, преследваха го както висшестоящите в собствената му страна, така и враговете, всички искаха смъртта му. Би могъл — той и Таленков, и двамата биха могли да направят безброй компромиси, които биха отменили смъртните им присъди. Те обаче не допуснаха нито един, защото бяха открили истината за Матарезе. Истината, Камерън. Толкова много обикновени хора, а и правителствени служители се страхуваха да ги последват, защото твърде много от тях вече се бяха оставили да ги корумпират. Брей и Василий ги пратиха по дяволите и не допуснаха никой да ги спре. Таленков умря, за да можем ние да избегнем касапницата, и аз останах с един великан, един скромен, здравомислещ човек, в много отношения нежен, докато насилието не се превърне в неизбежност, а и беше повече от готов да даде живота си за мен. Как да не обичам такъв човек, как да не му се възхищавам и прекланям?
— Не прави впечатление на човек, който изисква благоговение. Той по-скоро го отхвърля.
— Естествено. Защото му напомня онези лоши дни, както сам ги нарича. Дните, когато оръжието бе инструмент за възстановяване на равновесието — убиваш, защото, ако не го направиш, някой от твоите ще бъде убит.
— Тези времена са отминали, Тони. Студената война свърши. Никой вече не действа по този начин.
— В кошмарите си той още помни. Как с един куршум е прекъсвал живота на млади и стари. Това никога не го напуска.
— Ако не беше го сторил, наши хора са щели да умрат. Той и това знае.
— Сигурно е така. Според мен младите фанатици винаги са му лазили по нервите. Били са прекалено млади, прекалено уязвими, за да носят отговорност за смахнатите си обвързаности.
— Това са били убийци, Антония.
— Бяха деца, Камерън.
— Не съм в състояние да реша проблемите на Брей, пък и не това е причината да съм тук.
— То се разбира от само себе си. Кажи сега, защо си тук, в този час?