Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Франк е съгласен. Вече и тези телефони се подслушват.
— Та на чий телефон са обажданията? На кого е звънила Монтроуз?
— Изненада номер три.
— Моля?
— Белия дом. Обаждала се е в Белия дом.
Един по един, на интервали от по двайсет минути, седем частни самолета кацнаха на летище Шифол в Амстердам. Собствениците слязоха и един по един бяха отвеждани до очакващите ги лимузини от мускулестите посрещачи, които те познаваха от срещата сред хълмовете на Порто Векио, над водите на Тиренско море. Пристигналите бяха откарани до красива четириетажна къща на Кайзерграхт, канала, който минава през най-богатите квартали на града. Най-сетне, отново един по един, седмината наследници на барон Матарезе бяха въведени в огромната трапезария на втория етаж.
Декорът поразително наподобяваше голямата зала в имението в Порто Векио. Масата бе дълга, изработена от скъпо дърво и излъскана до блясък, столовете — отдалечени на по метър-два един от друг, сякаш да предоставят на всеки гост достатъчно пространство, за да премисля, съобразява, преценява. На тази маса липсваха кристалните купички с хайвер; на тяхно място имаше малки бележници и до всеки сребърна химикалка. Всички бележки трябваше да останат на масата; след срещата щяха да бъдат изгорени.
Щом наследниците на барона се настаниха, Ян ван дер Меер Матарайзен се появи и зае мястото си начело на масата.
— Радвам се да отбележа, че сме постигнали известно дружелюбие при тази наша втора среща. — Последва кратка пауза. — Така и трябва да бъде. Всички вие свършихте чудесна работа.
— За Бога, човече, смея да кажа, че всички спечелихме, и то не малко — обади се англичанинът. — Инвестициите ни нараснаха неимоверно!
— Моята посредническа фирма, благодарение на развитите напоследък връзки из страната — рече жената от Калифорния, — се радва на разцвет, непознат от осемдесетте години насам. Направо невероятно!
— При това съществува черно на бяло — заплашително се обади Матарайзен. — Ще ви кажа кога да продавате. Пристъпете към това веднага, защото ще има срив.
— Трудно ще ни убедиш, приятелю — рече американецът от Ню Орлийнс. — За моите недвижими имоти и в казината се тълпят жадни клиенти. Всеки иска да се докопа до тях.
— Аз пък мога да кажа — добави адвокатът от Бостън, — че след сливането и съкращаването на платените служители нашата банка е по-гъвкава, а и по-стръвна. Превръщаме се в национална, дори в световна икономическа сила. Никой не може да ни спре.
— Но това трябва да стане — намеси се Ян ван дер Меер. — То е част от генералния план и отклонения не се предвиждат. Ще ви кажем на кого ще продадете най-крупните си активи; в основни линии това няма да бъдат обявилите най-висока цена.
— Да не би да се каните да диктувате действията на Ватикана във финансовата сфера? — попита кардиналът.
— Не бива да се съмнявате, ваше високопреосвещенство. Защото не бива да забравяте, че най-напред сте съпричастен към най-тесния кръг на Матарезе и едва след това свещеник.
— Светотатство — промърмори кардиналът, като прикова поглед в Матарайзен.
— Такава е реалността, нищо повече, отче. Или може би предпочитате в хазната на Ватикана да узнаят за финансовите ви трикове, а и за богатото имение край езерото Комо, което е просто капка в морето, както се казва.
— Що за глупост е това „не приемайте най-изгодните оферти“? Вие за тъпаци ли ни вземате? — изстъпи се португалецът.
— Всички вие ще сте реализирали тлъсти печалби, може би не в предвижданите от вас размери, но това е наложително.
— Приказките ви очертават порочен кръг, сеньор!
— А нима ние не сме част от един кръг? Кръгът Матарезе.
— Говорете по-ясно, моля ви! Какво искате да кажете?
— Ако трябва да бъда съвсем точен, ще получите инструкции да продавате активите си на купувачите с най-малък опит, най-малко способните да ги управляват.
— О, небеса! — избухна наследникът от Париж. — Та вие говорите безсмислици! Откъде-накъде подобни хора ще проявяват интерес?
— Отговорът е его, mon ami — отвърна водачът от Амстердам. — Такива хора непрестанно ламтят за непостижимото, плащат за желаната награда, която не могат да контролират. Сферата на световните финанси гъмжи от подобни примери; най-напред се сещам за гигантите от Токио. Те пожелаха филмовата индустрия в Лос Анжелис, затова започнаха да снасят и плащаха, докато студиите ги погълнаха, защото те не бяха в състояние да ги управляват.
— Това ми прилича на рядко лайно! — побесня предприемачът от Ню Орлийнс.
— Не, той има право — намеси се кардиналът, все тъй вперил очи в холандеца. — Това обяснява краха. Обезсилва системата и разбунва масите, които започват да търсят решение, промяна.