Горещата конспирация

— Няма смисъл да се разкопава гробът… ако изобщо има такъв.

— Няма смисъл изобщо да се ровим в тая история, Франк. Всички с името Гуидероне са покойници. Пастирчето и неговият син са мъртви. Другаде трябва да търсим властниците в Матарезе.

— Може и да не си съвсем точен, Брандън — кротко рече Шийлдс. — В доклада, който си представил навремето, или по-точно беглите данни, които си документирал, твърдиш, че сенатор Апълтън, роден като Гуидероне, е загинал в пожара, обхванал Апълтън Хол…

— Все още го твърдя, по дяволите! — кресна Брей. — Сам стрелях в кучия син! През дупката в прозореца, със собствения си пистолет!

— Записаното се тълкува по различен начин.

— Може и да съм попреувеличил, не знам! Твоите копелдаци бяха твърдо решени да изпълнят смъртната ми присъда, тъй че едва ли съм имал намерение да ви помагам.

— Както и да е, заявил си, че политнал и паднал в огромната камина, в пламъците…

— Точно така беше!

— Полицаите се появили след минути, Брандън. В камината не намерили труп. Открили следи по плочите, сякаш нечие тяло е било измъкнато. Наоколо били пръснати обгорели парчета плат, изравнената повърхност навеждала на мисълта, че е била утъпкана, пламъците потушени, огънят овладян. По моя преценка, а и според данните от лабораторията, Джулиан Гуидероне е оцелял.

— Не е възможно!… Дори да е така, което, пак повтарям, не е възможно, как е успял да се измъкне?

— Вие с Антония как се измъкнахте? Настанала е такава суматоха — изстрели, експлозии във външните канали, взрива за които сигурно си поставил ти, навсякъде е царял хаос. Разпитах всеки един полицай, всеки човек, нает като лична охрана, а един член на СУАТ си припомни, че господин и госпожа Викъри, един изпаднал в паника мъж и жената, която го придружавала, достигнали главната порта с мощна кола, като твърдели, че били гости, само гости. Скрили се в някакъв шкаф и под прикритието на пожара през някой от задните изходи се добрали до колата си.