Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Слабо осветеният кабинет в голямата къща в покрайнините на Рокпорт, Мериленд, не се различаваше особено от други подобни, оценявани на около три милиона и служещи за резиденция на управляващите многомилионни „ферми“, далеч от миризмите, съпътстващи производството. Макар студените есенни ветрове да бяха скорошни гости, огънят в камината бумтеше, пламъците хвърляха сенки, които танцуваха по стените. Разгневен, близо четирийсетгодишен мъж приближи отпуснатата фигура в инвалидна количка.
— Как можа да го направиш, дядо? Толкова години отхвърлям предложенията на Атлантик Краун! Това са лешояди, зинали да погълнат всяко мярнало се производствено предприятие, докато го завладеят напълно, за да диктуват пазарите!
— Аз пък съм собственик на тази компания, не ти — изграчи старецът и притисна кислородната маска към устата си. — Когато умра, можеш да правиш каквото пожелаеш, но не и докато компанията е моя.
— Но защо го направи?
— Всички вие сте добре осигурени, нали?
— Това няма нищо общо с моя въпрос и ти добре го знаеш. Тия хора не са като нас. Те са кръвопийци.
— За жалост това е истината, моето момче. Ала беше време, преди повече от петдесет години, когато парите зад днешната Атлантик Краун застанаха зад един млад човек, в плен на своето видение. Средства, които биха могли да дойдат от лихвари, прогонени от ада. Как според теб един едва прохождащ агроном би съумял да закупи повече от десет хиляди акра плодородна земя без пари? За Бога, те бяха обладани от видения, не аз.
— Искаш да кажеш, че не си могъл да им откажеш?
— Никой не би могъл.
Заседателната зала с плюшени завеси по прозорците на панорамния етаж в сградата на Атлантик Краун в Уичита, Канзас, бе опразнена. Останаха само двама души. Заговори мъжът начело на дългата маса, подходящо облечен в тъмен ненатрапчив костюм на райета.
— Следващата ни цел е производството на говеждо месо — рече той. — Такова е нареждането от Амстердам.
— Ще ни бъдат необходими свежи капитали — отбеляза служителят в тъмносин блейзър и бели ръкавели. — Надявам се, този въпрос е поставен.
— Ще ги получим — отвърна висшият служител на Атлантик Краун. — А между другото, онзи дребен проблем с яйцата, доставени в комплекса Чезапийк, вече решен ли е?
— Нашите посредници при разследването се погрижиха. Нишката е проследена до запечатаните щайги, натоварени на хеликоптера.
— Това е добре. Трябва да бъдем прецизни във всяка подробност.
Десета глава
Гъмжащите улици на Кайро изглеждаха пропити от миризмата на пот, хиляди хора се носеха нанякъде, подгонени сякаш от жаркото обедно слънце. Колите се движеха в гъсти редици; клаксони надаваха гневен вой, примесваха се с ядовити гласове, изливащи негодуванието си на всякакви езици и диалекти. Човешкият поток бе не по-малко пъстър от хаотичната реч; арабски роби докосваха костюми по западен образец, якета и сини джинси, в същото време мюсюлмански чалми се бореха за надмощие над бомбета, широкополи мъжки шапки и бейзболни кепета. В известен смисъл гледката наподобяваше макрокосмос на Изтока и Запада, като множеството клонеше към арабите, тъй като това бе тяхна страна, техен град. Кайро, послужил за фон на легендите, където митове и реалност бяха неразделни и в същото време живи в тази земя на противоречията.
Джулиан Гуидероне, облечен в аба, тобе и готра, с черни очила, крачеше пеша по оживения булевард Ал Барани и се оглеждаше да открие знака, който да потвърди, че е достигнал целта си. Ето го! Синият знак на френската монархия върху малко бяло знаменце на витрината на бижутерски магазин. Синът на Пастирчето спря да запали цигара точно пред витрината; така успя бавно да огледа улицата в двете посоки, търсейки нещо необичайно. Мъж или жена, с вперени в него очи. Много опасности криеше срещата, която предстоеше на втория етаж в магазина. Никой, абсолютно никой извън определените да присъстват не биваше да знае целта на тази среща. Дори само слух да плъзнеше, това би означавало катастрофа.
Доволен от проверката, Гуидероне стъпка цигарата си и прекрачи, като побърза да вдигне три пръста на едната си ръка, придържаща робата. Мъжът зад щанда кимна два пъти на новодошлия, след което, отново само с глава, посочи тъмночервената завеса вдясно от себе си. Джулиан отвърна с едва забележим поклон и премина завесата, прикрила тясно стълбище. Заизкачва се по стъпалата, както винаги подразнен от неудобството, което му създаваше раненият крак, леко накуцване, което сковаваше присъщата му гъвкавост. На площадката той огледа трите врати; намираше се на втория етаж. Забеляза синия знак върху една от бронзовите топки, тромаво заобиколи парапета и се насочи към целта. За няколко мига застина, движеха се само ръцете му, които се пъхнаха под робата, за да проверят на място ли са двете му оръжия, малък 25-калибров автоматичен пистолет отдясно и издължена граната отляво, която при удар в стена експлодираше и блъвваше газообразно вещество, смъртоносно за всеки, който го вдиша.