Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Защо не разбудиш вулкана? Така ще спестим време, а и не искам да се повтарям. Честно казано, не ми се ще да се задържам прекалено дълго, в случай, че някой ме следи.
— Сериозно ли говориш? — попита Тони и впери очи в очите на Кам.
— Напълно — кротко отвърна Прайс.
Пет минути по-късно разчорленият Скофийлд влезе в кухничката, последван от Антония. И двамата бяха по хавлии — тази на Тони — пухкава и бяла, тази на Брандън истинска реликва, чиста, но прокъсана на няколко места.
— Ако бяхме отишли в приличен хотел, можех да си открадна поне някоя хавлия… Как да разбирам това, синко? Дано не си ме вдигнал напразно, иначе ще напиша донесение против теб или каквото там вършат онези идиоти военните… Къде ми е кафето?
— Седни, скъпи, ей сега ще ти налея кафе.
— Хайде говори, Кам. Не съм ставал по своя воля в този час от една скапана нощ в Стокхолм, когато една млада дама сбърка стаята, но не и ключа.
— Фукльо — засмя се Антония, остави две пълни чаши на масата и седна.
— Ти няма ли да пиеш? — попита Прайс, като посочи кафето.
— Предпочитам чай, пък и ще излизам…
— Аз пък изгарям от любопитство — прекъсна я Скофийлд. — Говори, младежо.
— Помниш ли, че ми каза как според теб подполковник Монтроуз ме била следяла?
— Естествено, спомням си още как ти намекнах, че ти е хвърлила око.
— Което изключих като вероятност, защото не е вярно. Не знам дали ще ми повярваш, но и сам отгатвам признаците, пък сега не се намираме в Стокхолм. Ето защо, когато миналата седмица Бракет бе убит и тя пое командването по осигуряване на безопасността, реших, че е време да си сменим местата. Тя бе натоварена с много повече отговорности, следователно вниманието й се разпределяше на десет места едновременно, освен това е прекалено амбициозна и държи да се докара пред Пентагона.
— Значи ти си започнал да я следиш, така ли? — Брандън се приведе напред, сънените очи над ръба на чашата внезапно се оживиха.
— Да, много внимателно и най-вече през нощта. На два пъти, първия път в три сутринта, втория в четири и петнайсет на следващата вечер, тя излезе от стаята си и слезе до навеса за лодки. Над катера има една-единствена крушка в метална мрежа; и двата пъти тя запали лампата. Промъкнах се до малкото прозорче отдясно и надникнах вътре. И двата пъти я видях да изважда клетъчния си телефон и да набира някакъв номер.
— Та това е адска глупост — бе коментарът на Скофийлд. — Всеки с радиолокационна антена може да лови тия честоти! Можем да използваме този начин за връзка само в краен случай.
— Така си помислих и аз — съгласи се Прайс. — Освен това, бе ми дадено да разбера, че само тя, Бракет, ти и аз имаме такива телефони.
— Именно — потвърди Брей. — Всички други телефони се подслушват, което дължим на Франк Шийлдс. Недоумявам на кого е звънила.
— Тъкмо затова се възползвах от правомощията си на висш офицер на ЦРУ и днес следобед отидох до Истън, под претекст да купя нови вестници и списания.
— А защо, по дяволите, си ми донесъл „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“ и ония финансови боклуци? Знаеш, че пет пари не давам за тия писания.
— Не разполагаха с „Пентхаус“ и „Нашънъл Инкуайърър“, нито с комикси. Остави сега вестниците, не това беше причината да отида до града. От автомат се обадих на Франк в Лангли и го попитах дали може да проследи с кои номера се е свързал клетъчният телефон на Монтроуз. Обясни ми, че не било трудно, всичките й разговори се отбелязвали в сметката. Франк ме накара да изчакам и след минута-две пак се обади.
— Какво е открил? — не се стърпя Скофийлд. — На кого се е обаждала?
— Ето това е най-странното. На никого.
— Но ти нали си я видял — настоя Тони.
— Да, разбира се, настоях пак да проверят. Шийлдс ми каза отново да изчакам и като се обади втория път, снесе най-невероятната информация. За телефона на Монтроуз нямало отбелязани разговори, затова пък имало три обаждания от телефона на полковник Бракет.
— Тия телефони са съвсем еднакви — заключи Брей. — Тя ги е разменила!
— Но защо! — настояваше Антония.
— Очевидно за да прикрие задника си, любов моя. В същото време не е разчитала, че Бракет ще бъде убит. Неговият клетъчен телефон, поне този, който носеше, бе изпратен в Лангли заедно с тялото, нали?
— Отново изненада — рече Камерън. — Не е бил изпратен. Франк предположил, че след като ти и аз първи сме огледали телата на убитите, един от нас го е взел.
— Да, но ние не сме го взимали. Дори не съм обърнал внимание.
— Аз също.
— Следователно тук някъде се мотае един клетъчен телефон. Така да остане.