Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Бутилките — кимнах. — И кучетата.
— Точно така. Все още не знаем каква роля е отредена на кучетата, но те са ти верни. Ако можеше да ги откриеш, сигурно би успял да ги разубедиш да й помагат.
— Те са създания на боговете — припомних му аз. — И сега отново са при създателите си.
— Тези създатели са ги изоставили веднъж — когато не са им били необходими. Тях и кой знае още колко подобни. В този смисъл Ширики и Шамбала едва ли горят от желание да се върнат отново на служба.
— Така е, но как да си възвърна предишната мощ? Проблемът не е само в недостига на ци — сега съм най-обикновен човек, като теб самия.
Ли Пао кимна търпеливо.
— Помислих и върху това. От разказа ти останах с впечатлението, че твоите слуги са били приучени да черпят ци от теб.
— Да.
— Процесът може да е обратим. Нали ми каза, че Вис те оставила жив, защото се надявала някой ден да те убеди да служиш на каузата й? Вис известна ли е с магьосническите си способности?
— Не. Нейната специалност са бойните изкуства.
— Значи това, което ти е сторила, не е чак толкова сложно.
— Не можем да разчитаме. Не забравяй, че й помагаше По Шиан, а той е много изобретателен.
— Но нали сам е признал, че има ограничени познания за демоничната същност — довърши Ли Пао. — Затова прати светкавицата от облаците — за да изпита слабите ти места. Нека за момент да предположим, че магията, която са ти направили, не е нито кой знае колко заплетена, нито трудно обратима.
— Две непотвърдени предположения — бе коментарът ми.
— Дай ми тази възможност — не се предаваше Ли Пао. — За да върнем нещата по местата им, всичко, което се иска, е, първо да открием бутилките и второ — да стартираме обратния процес.
— И тогава Кай Рен пак ще е големият зъл демон, така ли? — попита Ба Уа.
— Така поне се надявам — отвърна Ли Пао.
— Но тези бутилки могат да бъдат навсякъде! — възкликнах отчаяно аз.
— Съмнявам се. Те са жизненоважни за осъществяване плановете на Вис. Едва ли би ги зарязала някъде с лека ръка. Къде би могла да ги държи?
Сливка реши да се включи в играта на предположения.
— В нейната собствена бутилка, разбира се. Което ми напомня един въпрос, който отдавна исках да задам…
Разпилени лунни лъчи я прекъсна:
— Би могла да я остави при някой от божествените си съюзници. Няма ли да е по-удобно, ако смятат да прехвърлят войски през бутилките?
— По-удобно — да — кимна Ли Пао, — но не и по-разумно. Това би означавало да предостави в ръцете на друг цялото си могъщество. Какво пречи в подобна ситуация боговете да се обърнат срещу самата нея?
— Така е. Ами ако ги държи някъде на Земята?
— Не мисля — рекох. — Би било ужасно рисковано — та нали и аз съм тук.
— А какво ще стане — произнесе мрачно Разпилени лунни лъчи, очевидно изплашена от хрумването си, — ако тя вече е източила всичката ци от бутилките?
— Не е толкова лесно, колкото ти се струва — отвърнах. — Съществува опасност да подцени възможностите си и да разруши бутилките. Но все пак, не бива да изключваме напълно и тази възможност.
Колкото и да е ужасно, помислих си, защото ако е така, ще си остана човек завинаги — или поне до края на дните си.
Ли Пао вероятно бе прочел страха по лицето ми, защото побърза да се намеси:
— И да е изтеглила всичката ци от бутилките, не би я използвала. Тя знае, че ще й е нужна, за да върне Кай Рен в предишното му състояние, защото й е необходим.
— Тя… — намеси се за пръв път Уон Пан и посочи Сливка — искаше да пита нещо.
Всички млъкнахме и я погледнахме учудено. Момичето се усмихна и кимна на дребния демон.
— Това, което исках да зная, е колко бутилки могат да бъдат вкарани в една бутилка? Дали броят им е неограничен, или съществува някакъв лимит от минивселени, които да съществуват в една по-голяма вселена?
— Интересен въпрос — признах аз. — В действителност, съществува подобен лимит, стига съхраняващата бутилка да не е специално пригодена за тази цел, както постъпих с моята. Но в сегашното й състояние се съмнявам, че би могла да побере повече от дузина шишета.
— Следователно, Вис има проблем — довърши Сливка.
— Не съвсем — размахах ръце. — Сега не е моментът да изпадаме в научни подробности, но мисля, че би могла да прибере доста голямо количество бутилки в собствената си, и то за няколко десетки години, без да срещне особени проблеми. Обаче — вдигнах пръст, за да подчертая следващите думи, — ако имаме бутилки, прибрани в други бутилки, които на свой ред се намират в една-единствена бутилка, това може да породи някои много интересни феномени. Вижте.